Предизборната кампания стартира с превес на ГЕРБ (23.4%) пред основния конкурент Продължаваме промяната (17.5%) от почти шест процентни пункта.

Това сочи изследване на „Алфа Рисърч“ сред 1117 пълнолетни граждани от цялата страна, проведено в периода 27 август – 2 септември 2022 г. и финансирано със собствени средства.

Според данните, ГЕРБ бележи лека мобилизация спрямо последното проучване на агенцията от месец юни, по-значителен е спадът (над 2 на сто), при ПП. ПП могат да загубят около 250 хил. от миналогодишните си избиратели, които тогава направиха избора си в полза на новата формация, но сега се разпръскват в широк политически спектър, както вляво, така и вдясно.

На трета позиция се нарежда ДПС с 10.9% от твърдо решилите да гласуват. Както обичайно преди избори, Движението започва да мобилизира избирателите си и постига по-висок резултат спрямо предходни проучвания. В тези данни не са отчетени гласовете, които партията би получила от вота в чужбина.

На малка дистанция след ДПС са БСП (9.8%) и Възраждане (9.5%). БСП, също както и ПП, са двете партии, които търпят най-сериозни електорални щети от действията на служебния кабинет. Ключово за партията ще е да помогне на по-възрастните си избиратели да се справят с машинния вот и да ги убеди да гласуват. Освен това, началото на кампанията показва, че и ПП навлиза в лявото социално поле, така че е напълно възможно двете твърде различни преди година партии, сега взаимно да си отнемат избиратели. Възраждане, от своя страна, има по-млад и мотивиран електорат, но някои от най-значимите му теми, благодарение на които направи своя пробив, остават сега по-назад в приоритетите на хората.

Демократична България плавно върви нагоре, за което й помагат две обстоятелства. Първо, разочарованието на част от избирателите от ПП, които се връщат сега към ДБ. И второ, радикализирането на ПП, на чийто фон ДБ се очертава като по-диалогичната и отговорна към сформирането на управленска алтернатива, партия.

Това са шестте партии, които с голяма доза сигурност можем да кажем, че ще присъстват в 48-ия парламент, казват от „Алфа Рисърч“. Още две партии са на ръба. Български възход на Стефан Янев (4.2%), с малко прескача изборната бариера, но спрямо юни е в низходящ тренд. За тях кампанията ще е ключова – дали ще запазят избирателите си, или те ще предпочетат други партии в този сегмент – БСП, „Изправи се България“…

ИТН, която през изминалата година загуби огромен брой избиратели и достигна до малко над 3%, на старта на кампанията проявява лека мобилизация – 3.9%. Специфичното за избирателите на тази партия е, че имат твърде емоционален вот – бързо се мобилизират, но и бързо се разочароват. Партията на Трифонов е в остра конкуренция с тази на Костадинов и от обмена на избиратели между тях ще зависят финалните позиции и на двете формации.

Българското общество е поляризирано по редица теми, а в настоящите избори и по ключовата – „около коя партия е най-вероятно да се сформира управленска алтернатива?“ 26.4% са на мнение, че е по-вероятно да се сформира управление около ГЕРБ, 24.2% - около Продължаваме промяната. Едва 5% смятат, че е възможна коалиция между тях. Най-голяма част, 44% не могат да преценят. Тези хора са най-склонни да не гласуват и ако никой не ги убеди, че може да сформира работещо правителство, най-вероятно няма и да отидат до урните.

Топ 3 на най-важните за хората проблеми, посочвани от осем  от всеки десет българи, са – инфлация (89%), цени на енергоносителите (86%), здравеопазване (83%). Разбираемо, най-високи са очакванията избирателите да чуят позициите на партиите именно по тези три приоритета. Войната между Русия и Украйна и корупцията са посочени от около две трети от анкетираните. Следват екологичните проблеми, свързани със състоянието на язовири, водоеми и пр., както и нелегалната емиграция, които отново застанаха във фокуса на общественото внимание покрай трагичните инциденти в последните седмици и вълнуват две трети от анкетираните пълнолетни българи. Класацията на десетте най-значими проблема се допълва от състоянието на пътищата, особено на прага на наближаващия зимен сезон и от образованието.

Доверие в лидерите

Лидерът на ГЕРБ Б. Борисов стартира кампанията с 21.6% положителни оценки и 55.5% отрицателни. Съпредседателите на основния опонент, Продължаваме промяната, Кирил Петков и Асен Василев, само за два месеца, бележат рязък спад в личните си рейтинги. С  доверие, респективно от 18.4% и 17.8%, те значително стесняват електоралното си влияние в сравнение с миналата година, а недоверието им достига 55-56 на сто. Лидерите на другите две партии, участници в управлявалата доскоро коалиция, Христо Иванов (17.6%) и Корнелия Нинова (15.9%) отстъпват с няколко пункта след тях, като лидерът на ДБ е единственият с по-ниски нива на неодобрение (49%). Всеобщото недоверие към политическата класа обхваща както неучаствалия все още на избори и доскоро с висок позитивен рейтинг Стефан Янев (18.5%:35%), така и най-шумният опозиционен лидер К. Костадинов (13%:57%).  В дъното по доверие остава Слави Трифонов (11% : 61%).

От тенденцията на спад е засегнат и президентът Румен Радев. В сравнение с юни положителните оценки за дейността му намаляват с 5 процентни пункта, а отрицателните се увеличават с 3. Така, към момента, ножицата между положителни и отрицателни оценки (38%:33%) силно се затваря.

На старта на кампанията, избирателната активност се очертава около 48% от имащите право на глас и живеещи в България избиратели. Това означава, че до урните могат да отидат около 2 млн. 600 хил., което е съпоставимо с активността на последните парламентарни избори през ноември 2021г. На този етап обаче е още много рано да се каже, дали кампанията ще повиши активността, или обратното, негативизмът и липсата на ясни перспективи ще отблъсне част от избирателите, което би довело до опасно ниски нива, с вероятност за силно сближаване на вота за отделните партии.