Докато руската пълномащабна инвазия в Украйна навлиза в третата си зима, руският президент Владимир Путин проведе годишната си пресконференция, два дни след организираното от Киев убийство на високопоставен генерал по улиците на Москва.

„Когато всичко е спокойно, премерено, стабилно, ни е скучно“, заяви руският президент Владимир Путин в отговора си на първия въпрос на годишната си пресконференция в края на годината и добави, че „тогава всички искат да действат“.

„Веднага щом започне действие, всичко свири в слепоочията ни, и секунди, и куршуми, за съжаление. ... ние се страхуваме. Какъв ужас“, добави той.

„Е, това не е този ужас. Не е хорър-хорър.“

Това беше обяснението на Путин на встъпителния въпрос на модераторите, които попитаха Путин „когато светът полудява, как Русия успява не само да се задържи, но дори и да расте“.

Руският президент каза още, че икономиката на страната расте стабилно, за разлика от останалата част на света, където „най-голямата европейска икономика - Германия - бележи нулев растеж“.

Путин продължи да обяснява причините за предполагаемата икономическа стагнация на Германия: „Суверенитетът е много важно понятие. След Втората световна война германците някак си не изпитват патриотичната си гордост, че са германци. Те се възприемат първо като европейци и едва след това като германци“.

А това, според Путин, след това се превръща в икономически просперитет или в липса на такъв. За разлика от тях, Путин заяви, че руската икономика и компаниите са успели да се „мобилизират“ дори след като много западни компании са напуснали Русия след пълномащабното нахлуване.

Наближава ли „победата“ на Русия?

На въпроса дали победата на Русия е „по-близо“, след като пълномащабната война на Москва навлезе в третата си зима, Путин отговори, че ситуацията се променя. Сега руските войски „завземат територии не на 100, 200, 300 метра, а на квадратни километри“. След това той се поправи, като каза, че руските войски не „превземат“, а „освобождават“ тези територии.

След това Путин получи подготвено публично телефонно обаждане с въпрос от уж гражданин на руската Курска област, който попита кога територията на Курск ще бъде „освободена от украинските войски“.

Той не даде точен срок, като заяви, че в момента на разговора се водят ожесточени боеве и той не разбира „защо украинските сили са навлезли на територията на Русия“.

Реториката на Путин не се е променила, когато става дума за пълномащабна инвазия на Русия, която Москва продължава да нарича „специална военна операция“, като твърди, че Русия ще постигне целите си.

Когато коментира руската ракета „Орешник“, Путин заяви, че тя е създадена въз основа на предишни руски проектни разработки, които са били усъвършенствани.

„Орешник„ е усъвършенствано и много ново оръжие“, похвали се Путин, признавайки твърденията на западни експерти, че междуконтиненталната ракета е базирана на по-ранни съветски разработки.

Руският президент предложи на западните експерти, които критикуват системата „Орешник“, да назоват някоя цел в Киев и да съсредоточат там всички сили за противовъздушна отбрана. „Изберете която и да е цел в Киев и разположете там всичките си системи за противовъздушна отбрана. Да видим какво ще стане.“

Путин за Тръмп

Запитан за възможните контакти на руския президент с новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, Путин заяви, че все още не е говорил с Тръмп и като цяло не е разговарял с него повече от четири години. „Не знам кога ще се срещна с Тръмп, но съм готов за това“, каза Путин.

Той отхвърли въпроса на NBC, като предположи, че когато и ако тази среща се случи, Путин ще бъде в „по-слаба позиция“. „Русия е по-силна, отколкото е била през последните 2-3 години, защото се превръщаме в истински суверенна държава“, като добави: „Що се отнася до коментара ви за моята слабост: тези, които ви плащат, желаят това“.

„Ние укрепваме нашия отбранителен и военен потенциал и готовност. Увеличаваме производството на всичко, от което се нуждаем сега и от което може да се нуждаем в бъдеще“, повтори Путин, като заяви, че дори увеличаването на целта за разходите за отбрана до 3% от БВП „няма да е достатъчно“ за западните държави.