Лариса Мартинес е сред хората, които се борят да се реинтегрират в хондураското общество, след като е депортирана от САЩ през 2021 г. заедно с трите си деца. След завръщането си в Хондурас, Мартинес прекарва последните три години в търсене на работа, не само за да издържа децата си, но и за да изплати 5000 долара, които дължи на роднини.

Сега, когато новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп ще встъпи в длъжност през януари с обещанието да извърши масови депортации, Хондурас, Гватемала и Салвадор се подготвят за потенциален приток на уязвими мигранти. Според международни анализатори, това е ситуация с която южноамериканските страни не могат да се справят. 

Завръщането на Тръмп беше посрещнато с различни реакции от латиноамериканските държави. 

Гватемала, държава с над 750 000 граждани, живеещи без разрешение в САЩ , обяви, че работи по стратегия за предприемане на потенциални масови депортации. Мексиканският президент Клаудия Шейнбаум заяви, че Мексико вече засилва правните услуги в консулствата си в САЩ и че ще поиска от Тръмп да депортира немексиканците директно в страните им на произход. Властите в Хондурас проявиха скептицизъм към заплахите на Тръмп, позовавайки се на икономическите ползи, които имигрантите предоставят на американската икономика, и на логистичните предизвикателства, свързани с масовите депортации. 

От 2015 г. насам Хондурас е приел около половин милион депортирани лица. Според оценки на американското правителство в САЩ живеят около 560 000 хондурасци без документи, което представлява около 5 % от населението на страната. Експертите по миграция смятат, че около 150 000 от тях могат да бъдат проследени и бързо експулсирани.

В същото време страни като Хондурас, които са силно зависими от паричните преводи от САЩ, могат да се сблъскат с тежки икономически последици.