С бившата победителка в международния музикален конкурс разговаря Диана Радева – специално за Euronews Bulgaria.

Здравейте, Елена! Как сте? Къде те намираме в момента? 

Здравейте! В момента съм в Атина, ще имам натоварен ден и след това ще тичам към къщи и ще гледам Евровизия. 

- Поздрави на Гърция! Ние българите много обичаме това място, особено през лятото... Вие сте истинска легенда на Евровизия, една от най-популярните победителки в цялата история на конкурса. Сега е седмицата на Евровизия и затова Ви питам - следите ли отблизо конкурса тази година? 

- Тази вечер ще гледам вкъщи със съпруга ми. Може да се съберем с приятели. Пожелавам успех на всички страни, които участват. 

- Кои са най-скъпите Ви спомени от "Евровизия"? 

- Цялият процес всъщност е изключително приятно преживяване. Когато събереш на едно място страни от цял свят, както е в момента, защото сега участва дори Австралия, е толкова прекрасно - истински празник, в който музиката е навсякъде. И чувстваш истинско щастие, защото каузата на музиката е да обединява хората. Става истински празник, който всички ние празнуваме заедно. 

- Но каква е Вашата тайна за успех в това шоу? 

- Няма точно тайна за успех. Трябва да успееш да запазиш спокойствие, да се наспиш добре, да си концентриран, защото състезанието днес е много по-различно от това през 2005-а година, когато спечелих. А конкурсът през 2005-а изглежда съвсем различно от този през 2001-а, когато участвах за първи път като част от дуета "Антик". Всичко в шоуто се промени. С все пак най-важното е да обичаш песента си, да вярваш в нея, да се довериш на себе си, да се довериш на екипа си... С една дума - да си внимателен - нужна ти е добра концентрация, за да си там! 

- Щом знаете тайната, обмисляте ли да се включите отново като състезател? 

- През 2014 г. опитах и като представител на Швеция с една песен - "Survivor", но завърших на 4-о място, но съм много щастлива от това, че опитах да представя и Швеция на конкурса. Винаги съм казвала, че всъщност добрата песен ме кара да взема решението дали да участвам в Евровизия. Не е точно по моята воля... 

- Като говорим за музика на живо, изпуснахме доста през последните години заради пандемията. Как се отрази всичко това на Вас и Вашата кариера? Как преминахте през тези трудни времена? 

- Мисля, че пандемията ни засегна различно в различните страни. Както всички знаете, аз си имам две родни страни - Швеция и Гърция, Гърция и Швеция... В Швеция всичко беше много по-свободно, хората не носеха маски, клубовете бяха отворени за много по-дълги периоди от време. В Гърция всичко беше затворено, цялата музикална индустрия беше замразена. Ако мога, дори бих използвала думата "мъртва" за музикалната индустрия в Гърция, защото ние нямахме право да пеем, да излизаме на сцената... Можехме единствено да участваме в телевизионни предавания. Беше много тежко, защото когато си свикнал да пееш на живо пред публика през цялото време и изведнъж ти забранят... Не зная как да го кажа на английски, хайде, помогни ми, Ани!... да изкараш цялата енергия от тялото си, да изкараш целия си адреналин... В началото на пандемията всичко в Гърция беше затворено за почти два месеца. Честно казано, аз почти се разболях. Депресирах се ужасно! Единственото, което правех, е да ходя от леглото до дивана, от дивана до кухнята, от кухнята до дивана, от дивана до леглото... Защото бяхме затворени вътре. Ако искам да отида до аптеката, трябва да пусна sms до правителството. Ако искам да се разходя, трябва пак да пусна sms до властите. Ако искам да отида до плод-зеленчука пак трябва да пиша на правителството, и пак - ако искам да отида на лекар. Всичко това в началото ужасно ме депресира. 

Но после, при втория локдаун, вече работех и работех по "Гласът на Гърция", където вече съм 6 поредни години като ментор, така че това малко помогна! (смее се)

Но представи си го така – все едно си шеф готвач и при цялата храна, която минава през ръцете ти, ти не можеш да опиташ нищо и това те депресира... Това беше депресията, която имах. И мисля, че много от изпълнителите в Гърция страдаха от същата депресия по време на пандемията и локдауните. 

- Мисля, че много артисти имаха време и вдъхновение по време на локдауните да сътворят нова музика. Така ли стана и при теб, или не? 

- Не! Разбира се, аз говорех за първия локдаун, не за втория... (смее се). Защото тогава подготвях албума си "Апохросис" - както се казва на гръцки. Подготвях го повече от две години и имах намерение да го пусна на пазара точно преди първия локдаун. И го пуснах сега - едва в края на януари. Това ми даде време да направя 8 видеоклипа за новия албум. 

- Осем?

- Да, осем. Защото си мислех, че - О, Боже мой! - всички хора са ужасно депресирани и имат нужда от щастлива музика, от цветна музика... и така заснехме 8 клипа за 2 дни - беше наистина прекрасно! 

- Съвсем скоро пуснахте на пазара нов сингъл като Елена Папаризу и "Антик". Разкажете ни повече за него! 

- Преди всичко, наистина съм много щастлива от повторното събиране на "Антик"! Събрахме се за песента "Ти, ти!", която е кавър. Йоргос Алкеос направи първия гръцки кавър на оригиналната песен, която е на Калед. А Алкеос, който направи гръцкия кавър, е човекът, който направи "Опа, опа" - и той се оказа онзи шанс, което чакахме, за да се съберем отново с Никос в "Антик". Сега сме изключително щастливи! Отивам в Швеция през юли и ще направим турне с Никос. Ще участваме в голям фестивал, заедно с артисти от 90-те, като Снап, Итайп, Хулио - много изпълнители, чиито кариери са започнали през 90-те години на ХХ век - всички ще се съберем и съм много щастлива от това. 

- Значи ще бъдете там, но имате ли планове да посетите и други държави в Европа? 

- В момента единственото потвърдено участие е през ноември с "Антик" заради пандемията и защото пуснах първо гръцкия албум тук, в Гърция. Затова когато правех плановете за тази година и за това лято, реших да се концентрирам върху концертите в Гърция и в Швеция. 

- Вие сте първият посланик на УНИЦЕФ в Гърция. Защо тази кауза е важна за Вас? 

- Не е само защото децата са нашето бъдеще. Децата са деца днес и е много важно те да бъдат отгледани в здрави семейства, със здрави отношения, с грижа за доброто им образование. Всичко е важно за детето. 

- И накрая, един от най-важните въпроси: имате ли планове скоро отново да се срещнете с феновете си в България? 

- О, надявам се! Много ми липсва България, защото всеки път, когато идвам, си изкарвам прекрасно. Затова се надявам много скоро да се видим пак. 

- Какво мислите за България? Сигурно имате много неща, които да кажете тук...

- Преди всичко, имам страхотни спомени! Когато чуя думата "България", има един човек, за когото се сещам веднага! И това е Слави Трифонов, когато много обичам!

- Но той е политик сега - може би сте чули... 

- Да, зная, зная... Зная, че хората го обичат и ми липсва това, че не се виждаме. Мисля, че идвах последно в България преди 2 години, точно преди пандемията. Излязохме на вечеря, беше много вкусно... Това, което най-много ми липсва сега, когато ставам малко по-стара, нали ме разбираш, Диана... 

- Да...

- ... когато посещавам някоя страна, заради моята работа - нали знаеш, пътуваш, работиш и пак пътуваш... И всеки път, когато съм в България, ми се иска да имах още два дни - да попътувам, да отида да видя Пловдив отново, да отида до Варна и да видя пак Черно море... Защото винаги отиваме в столиците, а цялата култура на страната не е само в столицата! В столицата винаги е стресът, винаги е работата... Нагоре - надолу през цялото време! Мисля, че най-хубавото, когато отидеш на някое място, е да си близо до хората. 

- Благодаря Ви, Елена! Беше истинско удоволствие да говоря с Вас! Желая ти късмет! 

- И аз Ви благодаря, Диана! Късмет и на теб! Целувки и довиждане!