Специално за Euronews: Каква посока е поела Европа през погледа на един лобист?
Настоящето и бъдещето на Европа. Накъде върви Европейският съюз и може ли да се върне на челните места в света по индустриално и технологично развитие? Специално за Euronews България говори Даниел Геген – най-дълго служилият лобист в ЕС и автор на книгата „Европейските лобисти. НПО срещу индустрията“. С него разговаря Рая Стоянова.
Посветили сте целия си професионален живот на европейските публични въпроси. Накъде според Вас отива Европа?
– Да. Цялата ми кариера е посветена на европейските публични въпроси. Накъде отива Европа? Това е много труден въпрос и мисля, че самата Европа не знае накъде отива. Това е проблем, защото фокусът трябва да бъде върху финализирането на единния пазар. Това е същността на Европейския съюз. А ние сме се разпилели много. Загубихме фокуса. А това е голям проблем в момент, в който около нас се натрупват тъмни облаци в международен план.
Написахте книга, озаглавена „Европейски лобисти. Неправителствени организации срещу индустрията“. Защо избрахте точно това заглавие и каква е основната тема в книгата Ви?
– В книгата имаме две теми. Първата тема е погледът на един вътрешен човек. Тоест на някой вътре в институцията, който не е политически коректен. Първата част на книгата е посветена на начина, по който се вземат решенията. Можем да оспорим демократичния характер на процесите на вземане на решения. Много бюрократично. Интересно е да знаем какво можем да направим в такава среда.
А втората част е подзаглавието на книгата. Тя е посветена на отношенията между неправителствените организации и промишлеността. И колкото и да е парадоксално, опитвам се да покажа, и това е моето убеждение, че неправителствените организации, гражданското общество, природозащитниците, потребителите са много по-влиятелни от индустриите в хода на процесите.
Но каква е ролята на НПО в съвременна Европа?
– Ролята на неправителствените организации в съвременна Европа е от решаващо значение. Спомняте си, че основната тема на комисията „Фон дер Лайен 1“ беше „Зелената сделка“, която все още е в приоритетите. А „Зелената сделка“ беше очевидно вдъхновена от НПО, изцяло вдъхновена от Неправителствените организации. Така че ролята на НПО е от решаващо значение. Те са тези, които определят дневния ред. Някъде, те диктуват дневния ред. Когато, напротив, индустриите закъсняват, те не го очакват и са в голяма степен в отбранителна позиция. И на всичкото отгоре не знаят как да общуват.
Според американците лобирането е един от начините за борба с корупцията. Съгласни ли сте с това?
– В европейски план, в Брюксел, лобирането и корупцията са антоними. Имахме случай на корупция, помните „Катаргайт“ преди две години, който между другото беше огромен скандал, изключителен. Искам да кажа, че ако сте лобист, професионален лобист, корупцията дори не е идея, която може да ви хрумне. Дори да поканиш член на парламента или високопоставен държавен служител на ресторант, това е част от ежедневната работа. Това не е корупция. Не е корупция, лобирането е да убеждаваш. Трябва да убеждаваш, а не да корумпираш.
Но дали това е начин за борба с корупцията?
– Да, разбира се. Първият начин за борба с корупцията е да се регулират лобистките практики на равнище Европейски съюз. Аз, открай време, съм принципно за строга регулация на нашата професия. Вие сте журналист, имате акредитация. Вие сте медицинска сестра, имате акредитация. Ако сте лобист, нямате акредитация. Това е абсолютно неприемливо. Колко са лобистите в Брюксел? Твърде много. Трябва да го регулираме. Трябва да имаме сертифициране на лобистите и да определим точно кое е законно и кое е незаконно. Имаме някои малки сиви зони и това е фактор не за корупция, а за лошо управление и с това трябва да се борим.
Можем ли да кажем, че в глобален контекст Европа може отново да постигне своето величие?
– Не.
Защо?
– Защото, знаете ли, аз съм участвал във великите години. Великите години на строителството. Отново с Жак Делор, не само строителство, но и определяне на приоритети. Приоритетите бяха изключително ясни. Опростяване на институциите, реализиране на единния пазар. Това беше много, много важно и много добре направено. Тогава беше голям успех. След това имахме разширяване, нарастващо разширяване, което стана бързо. Колкото повече се разширяваш, толкова повече се разводняваш. Така че сега Европейския съюз се ръководи от най-малкия общ знаменател, което е проблем. И на всичкото отгоре поставихме еврото на върха на системата. А еврото е федерален инструмент. Еврото ще бъде изключително устойчиво, ако системата се опитва да бъде федерална. Ако единният пазар е финализиран и ако имате общо гражданство. С други думи, сегашната система е изградена някъде върху пясък. И ние трябва да преосмислим цялата система, и по-специално функционирането на договора. Не можем да изключим, но мисля, че за мен кризата е ресурс. Не трябва да се страхуваме от кризата. И мисля, че именно в кризата ще намерим новите лидери, новодошлите, младото поколение. Така че аз съм в известна степен оптимист в дългосрочен план, но не и със сегашния екип.
Смятате ли, че в икономическо отношение потъваме?
– Да, потъваме. Разбира се, че потъваме. Но пак казвам, знаете, че аз съм изключително практичен човек. Наскоро имахме два доклада за състоянието на икономиката. Единият беше поискан от Комисията, а другият, от държавите-членки – докладът на Енрико Лета и докладът „Драги“. Какво се казва в тези доклади? В тях се казва, че потъваме. А защо потъваме? Защото, както ви казах, единният пазар не е постигнат, което е голям проблем. Вървим навсякъде, но единният пазар все още не е постигнат. Сега сме загубили конкурентоспособността си. И един от големите провали, според мен, на Европейския съюз е така известният План за възстановяване и устойчивост. Идеята беше много добра - да има специален проект със 750 млрд. евро за възстановяване на икономиката на Евросъюза. Но той се провали просто защото бяха разпределени само 37% от средствата. Докато за сравнение Законът за намаляване на инфлацията в САЩ с половината от парите имаше огромен успех, не само за американската промишленост, но и за убеждаване на чужди индустрии да се преместят и да отидат в Съединените американски щати.