24 партии и 7 коалиции са заявили участие в предстоящите предсрочни избори на 2-ри октомври. Това сочат данните на Централната избирателна комисия. Проверката на подписките, с които формациите кандидатстват ще излезе до края на деня. Тогава ще стане ясен окончателния брой на тези, които имат право да участват и са събрали поне 2500 валидни подписа.

На втори октомври политическата рулетка ще се завърти отново, а парламентът ще отвори врати за новите народни представители. 24 партии и 7 коалиции ще се борят за вота на избирателите, а регистрацията за партии в Централната избирателна комисия приключи точно в 17:00 часа на 17-ти август.

„Това не е Олимпиада или състезание. Разбира се кой е първи и кой е втори, има огромно значение за нас. Голямата цел е за нас е да върнем голяма част от доверието на българските граждани“, каза Томислав Дончев – КП ГЕРБ – СДС.

Състезанието предстои, а конфигурациите след вота, ще решат бъдещето на новия парламент. Партиите се целят към мнозинство, но с вариант и за коалиция

„Със сигурност ще работим заедно с ДБ. Дали под формата на предизборна или следизборна коалиция, това е въпрос на тактика. В миналия парламент работихме и с БСП добре“, заяви Никола Минчев – КП „Продължаваме промяната“.

Досегашните коалиционни партньори засега ще участват в изборите самостоятелно.

Според Надежда Йорданова от „Демократична България“, това, че към настоящия момент заявяваме дадена регистрация, означава че очакваме ясен отговор от ПП. България има нужда от едно голямо обединение, което да представлява протестиращите хора от 2020 г.

Въпреки намерените пресечни точки в предишното Народно събрание, на прага на новото, остават част от разделителните линии, като например подновяване на преговорите с „Газпром“.

„Няма да правим коалиция с ГЕРБ и ДПС. Зависи кой как ще влезе, засега прогнозите са че ИТН не влизат. Ще разговаряме за съставяне на правителство с тези, които са готови да продължим борбата с модела за управление на ГЕРБ“, декларира Корнелия Нинова, лидер на „БСП за България“.

Любомир Каримански от ПП „Има такъв народ“, пък заяви: „Ние никога няма да толерираме лицемерието, както досега сме направили. И все пак истинската страна на монетата е по-важна за нас, отколкото всяко друго представяне.“

Общата нагласа е за високи резултати.

Мустафа Карадайъ, каза, че ДПС трябва да има добър изборен резултат, за да спечелят българските граждани.

А Петър Петров, съпредседател на „Възраждане“, пък изтъкна, че се явяват със заявка на спечелим изборите и очакват това да се случи. „По отношение на кризата с каза, „Възраждане“ е единствената партия която дава заявка, и която реално е в състояние да подобри отношенията с Русия, говорим за търговските, за туристическите, допълни съпартиецът му Николай Дренчев.

Според последните проучвания на обществените нагласи, шанс за изява на политическата сцена има още един играч – партията на бившия служебен премиер Стефан Янев.

„Като нова партия, тази регистрация е надбягване с времето. За тези избори се явяваме с партии мандатоносители, съмишленици“, заяви проф. Даниела Дашева от „Български възход“.

Някои се отказаха от участие на финалната права

Като „Републиканци за България“ на Цветан Цветанов и „Движение 21“ на Татяна Дончева, с обяснението, че явяването на избори, не е самоцел.

„Много вероятно е изборите да се повторят след Нова година. На следващата година има и местни избори. Какъв е смисълът от участие в тези избори сега“, Татяна Дончева, „Движение 21“.

За общо 14 по-малки формации обаче, има смисъл за участие. И в тези избори ще се включат познати партии, които до момента не са прекрачвали 4% бариера, за да влязат в парламента, но получават субсидия, като партията „Глас народен“. Част от партиите са участвали в избори и преди, като „Българско национално обединение“, „Българска социалдемокрация – Евролевица“, партия МИР, партия „Правото“, „Пряка демокрация“, Български национален съюз „Нова демокрация“, Народна партия „Истината и само истината“, „Консервативно обединение на десницата“, „Движение на непартийните кандидати“, „Единна народна партия“, Национално движение „Единство“, „България на труда и разума“, „Български съюз директна демокрация“, КП „Справедлива България“.

На 2-ри октомври по отделно ще се явят патриотичните партии ВМРО и "Национален фронт за спасение на България" и "Атака".

„Нито времето беше достатъчно, нито обясненията за обществото, които най-вероятно щеше да има, и в следващия вариант от ваша страна, „вие не се ли събрахте само да влезете“, каза Ангел Джамбазки, съпредседател на ВМРО.

„Изправи са България“, чиито основатели бяха част от протестите през 2020 г. ще участват и този път. Дори и да не влязат в парламента, партиите имат шанс да получават субсидии, ако успеят да съберат над 1% от вота на гласоподавателите.

На 27-ми август изтича срокът за промени в състава на коалициите.