Икономика

Как скандинавските страни могат да се превърнат в европейския отговор на Силициевата долина?

От Euronews България Euronews България
Stockholm Koli Unsplash Изглед от Стокхолм. Източник: Unsplash.

Автор: Долорес Катанич, Евронюз.

 

Скандинавските страни и Балтийският регион са водещи претенденти в надпреварата за център на цифровите технологии в Европа.

В силно конкурентната битка за извличане на ползи от цифровите технологии и иновации Европа непрекъснато търси нови "еднорози". Това са частни технологични стартъпи, чиято стойност надхвърля 1 млрд. долара (920 млн. евро). Такива магически създания традиционно процъфтяват в калифорнийския град Пало Алто, известен като Силициевата долина. Наред с другото, той е дом на такива световни технологични гиганти като Amazon, Facebook и Google.

Но картата на "фабриките за еднорози" в Европа остава доста фрагментирана. Европа разполага с таланти, пари и екосистема, но все още изостава в сравнение със САЩ и Китай.

Откакто терминът беше въведен за първи път през 2013 г. от рисковия капиталист Айлин Лий, за да опише частна технологична или иновативна компания, оценена на повече от 1 млрд. долара, се наблюдава несъмнен бум на еднорозите. Тогава те бяха 39, но до миналата година броят на еднорозите в световен мащаб нарасна до повече от 1200.

Според данните на Dealroom повече от половината от тях се намират в Съединените щати, следвани от Китай и Обединеното кралство. Половината от тях в САЩ са създадени в Силициевата долина. 

 

И така, къде в Евросъюза има подобна добра екосистема, която да изкове стадо европейски еднорози?

В рамките на ЕС еднорозите са особено концентрирани в Германия (на която се падат 30 % от общия брой в периода 2008-2021 г.), следвана от Франция (15 %) и Швеция (14 %), според изследователски документ, поръчан от Европейската комисия през 2022 г.

Когато успехите се разглеждат по региони, скандинавските и балтийските страни заедно се оказват с най-голям брой еднорози на глава от населението.

С население от 27 млн. души скандинавските страни са създали 73 еднорози в периода 2013-23 г., което представлява 17% от всички еднорози в Европа при само 4% от нейното население, според данни на основаната в скандинавските страни фирма за рисков капитал в ранен етап node.vc.

„Има много, наистина много силни компании, които излизат от един много, много малък регион“, казва Джон Елвешьо, управляващ партньор в node.vc, като добавя, че „само от Швеция сме видели 39 еднорози, докато Дания има 16, Норвегия 11, а Финландия - седем“.

Въпреки че е сравнително малка страна, Естония, с население от около 1 355 375 души, е дом на 10 еднорози, сред които Skype, Playtech, Wise и Bolt.

 

Швеция е на първо място по стартиращи компании в ЕС

Швеция, основният център на еднорози в региона, е класирана на най-високо място сред страните от ЕС по отношение на своята стартъп екосистема в Глобалния индекс на стартъп екосистемата за 2024 г. на StartupBlink.

Страната е обявена за шестата най-добра държава в света за създаване на стартиращи предприятия, следвана плътно от Германия, Франция и Нидерландия.

В тази класация обаче бизнес средата в страната е оценена по-зле от миналата година, като от 5-то място през 2023 г. тя пада на 9-то място.

 

Какво отличава скандинавските страни от останалата част на Европа?

Историята на успехите, като тази на Spotify, исторически е спечелила на Швеция и другите скандинавски страни репутацията на държави, които създават условия за процъфтяване на стартиращи технологични предприятия.

Тези условия включват достъп до рисков капитал, силна база от знания в областта на технологиите, предприемачески манталитет и наличие на широколентов интернет за ползване от бъдещите компании.

От културна гледна точка друг фактор може да бъде нагласата за поемане на риск и страхът от провал може да е по-слабо изразен в страна със силна система за социална подкрепа, каквато е тази на скандинавските страни.

Въпреки това Елвешьо, шведски предприемач, който е сменил ролята си, след като се е прочул в технологичната индустрия, създавайки два успешни технологични стартъпа, смята, че истинският успех се дължи на два ключови фактора.

„Ние сме много, много малки държави. Няма абсолютно никакъв шанс да правиш бизнес на местния си език (...), така че всички ние основахме нашите компании на международна основа, както в договорно отношение, така и в сътрудничество и в езиково отношение. Така че всяка компания, основана в скандинавските страни, ще създаде всичко необходимо за правене на международен бизнес“, каза той пред Euronews Business, като посочи високата степен на цифровизация като друг ключ към успеха на региона.

За да запази конкурентоспособността на шведската стартъп екосистема в световен мащаб, страната стартира инициативи като Eye for AI, която има за цел да привлече най-добрите таланти в областта на изкуствения интелект в Швеция, като предлага обучение и отваря врати към шведската общност на изкуствения интелект чрез проекти. Страната има и програми за пребиваване на предприемачи имигранти, които могат да започнат бизнес в Швеция, за да получат висше образование и други предимства.

 

Какво пречи на Европа да създаде повече еднорози?

Както се посочва в цитирания по-горе доклад на Европейската комисия, ЕС е богат на идеи и таланти, но през 2022 г. на всеки еднорог в ЕС са се падали около 8 еднорози в САЩ.

„Проблемът е, че нямаме стартиращи предприятия, които да намерят решение, за да израснат и да се превърнат в еднорози от Европа“, заяви Карме Артигас, съпредседател на консултативния орган за изкуствен интелект към ООН, говорейки на бизнес конференция в Мадрид тази година.

Ключовият въпрос е как капиталът може да потече по-свободно към стартиращите предприятия, които имат висок потенциал. За съжаление високият потенциал често се спира на границата, въпреки че ЕС гарантира свободното движение, рамковите условия за иновации изглежда срещат пречки.

Като съосновател на Node.vc, фирма за рисков капитал, която е подкрепила технологични стартъпи като Lemonado, Елвешьо смята, че потенциалът за разширяване на даден стартъп и завладяване на нови пазари в Европа често е от решаващо значение, когато той се разглежда като потенциална инвестиционна възможност. Той казва, че основните проблеми в ежедневната му работа се дължат на разпокъсаните разпоредби, различните валути и езици, които правят много по-трудно създаването на еднорог в ЕС, отколкото в САЩ.

Елвешьо, който работи в Швеция, дава пример с компания, която се намира на 30 минути път с влак, но в Дания, и изисква от датските адвокати да спазват правилата. В Исландия местната банкова сметка е задължителна. Друг случай илюстрира, че когато финтех компания, издател на карти във Финландия, желае да разшири дейността си в Полша, тя трябва да спре и да получи изцяло нови лицензи, преди да навлезе на новия пазар в рамките на ЕС.

„Ако трудовото право, данъчното право, инкорпориращото право са много различни, (...) това затруднява мащабирането на вашия бизнес“, каза Елвешьо.

 

 

 

 

 

 

 

А ние като инвеститори винаги търсим възможност за мащабиране. И всяка седмица отказвах на компании, защото мащабирането на модела им няма да е лесно, когато те вървят по държави, по държави, по държави. Така че всяка нова страна ще бъде нова компания с всички рискове и трудности. Щом излезете извън страната си, в следващата, в по-следващата, ще трябва да свършите толкова много работа. И това е, което спира развитието.

Елвешьо

Елвешьо, както и много други инвеститори в рисков капитал и участници на пазара, призовава за по-сплотена финансова и правна структура около регистрираните дружества. Някои от проблемите биха могли да бъдат решени, ако финансовите системи в целия блок са по-малко фрагментирани, което е една от основните цели на идеята, стояща зад Съюза на капиталовите пазари на ЕС. Въпреки това, тази структура е в процес на създаване от 2015 г. насам.

Макар че няма ясно съгласие между държавите членки по всички аспекти на СКП, в целия блок все повече се налага мнението, че Европа трябва да промени начина си на мислене, да поема повече рискове и да подкрепя нововъзникващите революционни технологични иновации и стартиращите предприятия, които ги въвеждат.

Според неотдавнашен доклад на McKinsey & Co., ако Европа не успее да се конкурира в тези технологии, тя може да загуби силните си позиции в традиционни отрасли, например като от лидер в автомобилостроенето ЕС може да се „превърне в изоставащ в автономното шофиране“.