Очаквахме НС да заседава извънредно заради плана за възстановяване и устойчвиост. Първоначално информацията дойде от финансовия министър Людмила Петкова, която обяви, че тя е обсъдила с парламентарните партии две ключови решения, с помощта на които България да не загуби милиарди. За тези рискове и възможните решения говори Ясен Георгиев, изпълнителен директор на Институт за икономическа политика.

"Регламентът, с който всички държави-членки на Европейския съюз имат достъп до средствата по съответните планове за възстановяване и устойчивост, е много ясен. Той казва, че средствата по този инструмент са достъпни до 2026 година. До тогава всяка една държава, включително и България, може да отлага колкото иска. Но след тази дата няма да има достъп до тези средства. И това, което е важно да се посочи, е, че колкото повече отлагаме, увеличаваме шанса да не получим тези средства изобщо", обясни Ясен Георгиев.

"За разлика от класическите оперативни програми, които възстановяват направени разходи, при плановете за възстановяване и устойчивост имаме средства срещу реформи. Следователно, когато една държава се забавя с поетите ангажименти и реформи, тя намалява времето, в което може да усвои тези средства, които са предвидени по плановете за възстановяване и устойчивост", допълни той.

"Вече има една година, в която ние не можем да получим второто плащане. Една от причините е, че то е свързано с три реформи, които още не са направени. Част от тези реформи са свързани с дейността на Народното събрание, именно това да приеме закони или законопроекти, които са вкарани в плана като част от предложенията за реформи", заяви Георгиев.

"Процесът на декарбонизация отдавна е започнал и на този етап е изключително нецелесъобразно ние да се опитаме да сме срещу тенденцията. Той е започнал отдавна със Зелената сделка, с всички процеси в Европейския съюз. Това, което можем да направим в момента, е да вземем средствата, които ни се полагат за декарбонизация, защото в бъдещия момент с покачването на емисиите, които се плащат за електроенергия, произведена от въглищни централи, тя ще стане неконкурентоспособна. Всички доставчици на електроенергия ще искат да купуват по-евтината енергия, която не е обременена с такъв допълнителен данък, именно емисиите, които се плащат. Следвателно, по естестен принцип, въглищната енергия в следващите години ще намалява своя дял и ще става все по-малко конкурентоспособна", заяви той.

Целия разговор вижте във видеото.