Мъжът, намушкал с нож писателия Салман Рушди, не призна вината си
Мъжът, обвинен в нападението с нож срещу писателя Салман Рушди в Ню Йорк, което застраши живота на пострадалия е 24-годишният Хади Матар – гражданин на САЩ, но с ливански произход. Той пледира невинен, докато се явяваше пред съда, обвинен в опит за убийство и нападение.
Според очевидци, Матар е намушкал 75-годишния Рушди повече от 10 пъти в лицето, врата и стомаха, докато писателят се готвеше да изнася лекция на литературно събитие в щата Ню Йорк. Обвиняемият е планирал предварително атаката срещу Рушди, той се е снабдил с пропуск за събитието, носел е фалшив документ за самоличност.
Съдът потвърди задържането без право на гаранция на Хади Матар. Проверява се дали е действал сам или е имал съучастници.
Рушди се възстановява в болница след атаката. Той вече не е на командно дишане и може да говори, потвърди неговият агент Андрю Уайли. Салман Рушди може да загуби зрението на пострадалото си око.
Авторът, разбунил мюсюлманския свят със "Сатанински строфи"
Четвъртата книга на Салман Рушди "Сатанински строфи" от 1988 г променя живота му.
Реакцията на постмодерния сюрреалистичен роман принуди 40-годишния автор да се крие почти десет години. Някои мюсюлмани сметнаха творбата за богохулна и тя бе забранена в няколко държави.
Върховният лидер на Иран аятолах Али Хомейни издава фетва, с която зове за екзекуцията на британско-американския гражданин, като предлага награда от 3 милиона евро за главата му. Рушди обаче продължава да пише въпреки заплахите.
Иран трябва да отмени фетвата, това е най-малкото, което можем да поискаме. Моля страните от ЕС да настояват за това.
Писателят започва да се чувства по-свободен едва в края на 90-те години на миналия век, след като Иран заяви, че няма да подкрепи убийството му.
Рушди се превръща в защитник на свободата на словото, докато живее в Ню Йорк. Въпреки трудностите той чувства, че трудът му се отплаща.
През последните години бях донякъде отклонен от разговорите за литература. Едно от големите удоволствия от публикуването на "Последният дъх на Мавъра" беше завръщането на интереса към моята литературна работа. Това е един от великите моменти за мен.
30 години след излизането на "Сатанински строфи", 75-годишният писател обявяваше публикуването на 15-я си роман, когато бе нападнат и намушкан с нож на литературна конференция в щата Ню Йорк.