Под заплахата от постоянни израелски удари по Ливан и столицата му Бейрут работниците мигранти, живеещи в засегнатите райони, се озоваха на улицата. Приютите, които приемат ливански семейства, отказват да приемат над 150 работници от африканската държава Сиера Леоне. 

Ненех Джалох пристига в Ливан от Сиера Леоне преди две години и работи в кухнята на ресторант. Когато бомбите започнали да падат, тя била принудена да напусне дома си в бежанския лагер Сабра. 

Група активисти в Ливан е успяла да осигури подслон за някои от жените, но много други остават на улицата, без да се вижда ясно решение. Някои работници търсят подслон, докато други се надяват да се върнат у дома, за да избягат от войната. Но за всички тях двойната заплаха от бомби и расизъм само се е засилила по време на конфликта.

Работниците мигранти в Ливан страдат от прословутата система за спонсорство, известна на арабски като „кафала“. Правозащитниците я описват като форма на „неоробство“. В рамките на системата „кафала“ работниците мигранти са обвързани със своите работодатели. Паспортите често се конфискуват при пристигане и не се връщат, докато работникът не замине. Съдбата им зависи от техните работодатели, които ги подлагат на дълги работни часове, изолация и понякога отказват основни права като почивни дни. Според Движението за борба с расизма, ливанска застъпническа група, системата „кафала“ дехуманизира работниците, като ги лишава от правото да вземат лични решения, включително да създават семейства.

По данни на Международната организация по миграция в Ливан живеят над 160 000 работници мигранти.