Бриджит Бардо е френски секссимвол от 60-те години на миналия век, но не по-малко популярна защитничка на правата на животните.

Не ме виждате често, но когато ме видите, не можете да ми се наситите.

Става световна звезда с филма „И Бог създаде жената“ от 1956 г. Филмът, режисиран от тогавашния ѝ съпруг Роже Вадим, предизвиква скандал със сцени, в които дългокраката красавица танцува гола върху маса.Тя е толкова привлекателна, че през 1969 г. чертите ѝ са избрани за модел на „Мариана“ - националната емблема на Франция и официален печат на Галия. Лицето на Бардо се появява върху статуи, пощенски марки и дори върху монети.

Сред филмите ѝ са: „Парижанка“ от 1957, „В случай на нещастие“, в който през 1958 г. участва с друга екранна легенда Жан Габен; „Истината“, „Личен живот“ и др.

Втората кариера на Бардо, като активист за правата на животните е също толкова ексцентрична. Пътува до Арктика, за да сигнализира за избиването на малки тюленчета, осъжда използването на животни в лабораторни експерименти и се противопоставя на изпращането на маймуни в космоса.

Но аз съм Бриджит Бардо и се грижа за животните, разбирате ли?“

Бракът на Бардо през 1992 г. с четвъртия ѝ съпруг Бернар д'Ормал, някогашен съветник на бившия лидер на Националния фронт на Жан-Мари Льо Пен, допринася за преминаването ѝ към крайната десница. Описва го като „прекрасен, интелигентен мъж“. В периода 1997-2008 г. тя е осъждана и глобявана пет пъти за подбуждане на расова омраза при инциденти, вдъхновени от гнева ѝ към мюсюлманските ритуали за клане на животни.