На 22 септември честваме на 116-ата годишнина от обявяването на Независимостта на България.

На 22 септември 1908 г. в старата българска столица Велико Търново се състои „Тържественото провъзгласяване на Северна и Южна България в независимо Царство“.

С този акт България не само става независима държава, но официално се завършва процесът на Съединението от 1885 г. на Княжество България с Източна Румелия.

Три са ключовите дати в най-новата ни история, които бележат пътя на България към независимостта. Те са равностойни по своето значение и за всяка от тях нашият народ е платил с много жертви.

Първата, безспорно е 3 март 1878 г., когато в резултат на Руско-турската освободителна война след 500-годишно турско робство възкръсва Третото Българско царство.

Втората, е Съединението на Княжество България с Източна Румелия от 6 септември 1885 г. Този акт ще бъде извършен изцяло самостоятелно от българския народ и неговия елит, носител на най-доброто от възрожденските традиции. Благодарение на смелостта на младата българска армия и нейния главнокомандващ княз Александър I Батенберг /1879-1886 г./ делото на Съединението е защитено по време на Сръбско-българската война.

То получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. За да не се накърни авторитета на падишаха, защото Източна Румелия е трибутарно автономно княжество под негова власт, се използва дипломатическа формулировка. Султанът признава персоналната уния на Княжество България и Източна Румелия начело с българския владетел.

Минавайки през редица политически перипетии, България стига до третата паметна дата. Точно 30 години след освобождението, на 22 септември България е обявена за независимо царство.

Председателят на Народното събрание Рая Назарян беше начело на празничното шествие във Велико Търново по повод 116-ата годишнина от обявяването на Независимостта на България. Честването е под патронажа на председателя на Народното събрание.

Независимостта не е дар, а завет, тя се отстоява всеки ден, каза в своето слово на Царевец Назарян.

Назарян подчерта, че Независимостта е воля за съзидание и я отстояваме, като я надграждаме. За всеки народ денят на Независимостта носи не само гордост, но е и обещание за бъдещето, добави тя.

Уроците на Независимостта са лесни за ума, но са трудни за сърцето, отбеляза Рая Назарян. Знаем, че общата цел се постига със съгласие, знаем, че със стискане на ръцете ще постигнем повече, отколкото с размахване на юмруци и бутане с лакти, заяви тя. Затова всяка година повтаряме уроците, за да помним и да постъпваме като предците си, добави председателят на парламента.