Празникът на София: Историята на древния град, който расте, но не старее
София е избрана за столица на България на 3 април 1879 г. Като най-голямо предимство пред Пловдив и Велико Търново е изтъкнато разположението ѝ. Така София бързо е възприета за сърце на младата Българска държава.
Това малко, почти разрушено селище, рязко се превръща не просто в столица, но в център на надеждите на българите, че именно от София те ще могат да се обединят.
Ако се върнем още по-назад – до VII хиляди години пр. н.е., на територията на днешна София е било разположено и най-старото неолитно селище в района. За това свидетелстват находките в центъра на града и в район Слатина. Римляните го наричат Сердика по името на племето серди, населяващо региона. Артефакти от този период могат да се видят в Регионалния исторически музей на София.
Нашата колекция се обогатява и с много експонати от най-ранната история на София. Експонати, свързани с първите обитатели на града и най-вече със селищната могила Слатина София, която е свързана с най-ранния живот от преди 9 хил. години на територията на нашия град.
Според историка Радослав Илиев, в днешна София могат да бъдат видени не един, а три центъра.
Този, който е най-старият - историческият център на древния град Сердика, Средец. Това е мястото, в случая пред банята, до джамията, близо до синагогата, католическата катедрала - това място, което ни показва, че София е важна за нас като българи, но тя има една хилядолетна история, която ни връща до 6000 години пр. хр., което е много рядко явление.
Вторият център обединява символите на съвременната българска страна - държавността, църквата, образованието и изкуството.
Целия репортаж вижте във видеото.