Докато повечето хора в Европа и на Западните Балкани могат просто да опаковат куфара си, да си купят билет и да вземат паспорта си, за да отидат на избраната от тях дестинация за лятна почивка, гражданите на Косово никога не са имали тази привилегия. Близо два милиона души, живеещи в най-младата държава в Европа, трябва да издържат на изтощителния, времеемък и скъп процес на кандидатстване за виза за ЕС и Шенгенското пространство.

Въпреки обещанията на Брюксел, Косово остава единствената страна в континентална Европа, освен Русия и Беларус, извън безвизовия режим на ЕС, който позволява на хората извън блока да влизат в Шенгенското пространство за 90 дни в рамките на шест месеца.

Не става въпрос само за почивките - косоварите, които искат да учат или да получат медицинска помощ в Западна Европа, бързо могат да разберат, че изискванията за специфичните визи, които трябва да притежават, са далеч от възможностите им.

На един хълм над столицата Прищина пред агенцията, натоварена с приемането на молби за посолствата на Швейцария и Обединеното кралство, се събра тълпа, която смело се бореше с обедното слънце в разгара на горещата вълна. Прелиствайки за последен път документите си, за да се уверят, че всичко е наред, преди да ги предадат на униформените служители, някои от тях явно бяха притеснени от резултата от кандидатстването си. Други, които стояха на опашка в жегата, изразяваха своето раздразнение.

"Фактът, че всички останали в Европа могат просто да се събудят и да си купят билет за където и да било, без да мислят два пъти за визи, е изключително несправедлив", заяви пред Euronews 28-годишният Шкелзен Старабаджа, който създава малък бизнес в Косово, след като е работил за американските военни в Ирак и в ръководения от американската армия лагер "Бондстийл" край Феризай/Урошевац.

"Това е несправедливо и се е превърнало в много политизиран въпрос и няма надежда да постигнем някакъв напредък в това отношение."

"Тук играят роля всякакви предразсъдъци и въпреки че Косово има много международни поддръжници, има много хора, които имат погрешна представа за това какво представляват Косово и неговият народ", каза Старабаджа.

Безвизовото пътуване все още е неосъществена мечта

Визовите проблеми на Косово са толкова стари, колкото и самата страна.

Косово обяви независимост от Сърбия почти десетилетие след конфликта от 1998-1999 г., довел до интервенцията на НАТО срещу белградския режим на Слободан Милошевич. Споразумението от Куманово гарантира изтеглянето на контролираните от Белград сили от провинцията с преобладаващо етническо албанско население и позволи на ООН да създаде гражданска мисия, а НАТО да осигури сигурността, превръщайки Косово в единствения протекторат на ООН в Европа. Оттогава насам международната общност, водена от ООН, САЩ и Европейския съюз, инвестира безпрецедентно количество средства и усилия, за да гарантира, че страната бързо ще се превърне в пълноправна демокрация.

През 2007 г. Брюксел създаде най-голямата си гражданска мисия в държава, която не е членка на ЕС - Мисията на ЕС за върховенство на закона (EULEX), за да подпомага местната съдебна система и да оказва подкрепа на полицейските сили.

След декларацията от 2008 г. обаче Сърбия, която смята бившата си провинция за част от своята територия, активно се опитва да попречи на Косово да стане пълноправен член на международни организации като ООН и Интерпол. Освен това Сърбия води международна кампания за непризнаване на Косово, опитвайки се да го лиши от статута му, като спорът засяга и режима за либерализиране на визовия режим. Всички останали държави в региона успешно договориха либерализирането на визовия режим между 2009 и 2010 г.

За Косово обаче правото на свободно пътуване в ЕС и Шенгенското пространство остава морков, който Брюксел продължава да размахва пред носа на правителството в Прищина, заяви пред Euronews анализаторът на гражданското общество Доника Емини.

"Визовият въпрос е източник на изключително разочарование", каза Емини.

"Погледнете страните в региона - всички те се представят подобно на Косово по отношение на върховенството на закона и други параметри. И все пак техните граждани са забравили какво е да им се наложи дори да кандидатстват за виза".

От 2008 г. насам на страната няколко пъти беше обещавана заветната привилегия - най-вече през 2014 г., след разрешаването на граничния спор с Черна гора.

По-рано през юни се говореше, че Съветът на ЕС обмисля премахването на пречката, тъй като западните държави се стремят да увеличат влиянието си в региона, опасявайки се, че Русия може да се възползва от вакуума на фона на войната си в Украйна. Въпреки това либерализирането на визовия режим - предоставено на най-новите страни кандидатки, Молдова и Украйна, съответно през 2014 г. и 2017 г. - отново остана неосъществена мечта за косоварите.

"Дори на мен ми се налага редовно да кандидатствам за визи, като човек, който има жителство в Обединеното кралство, който е живял в ЕС повече от пет години в Германия и Франция - и всеки път изпитвам страх, че ще получа отказ", обяснява тя. "Това се превърна в толкова голям проблем в Косово, че хората активно се страхуват, че няма да им бъде предоставено правото на свободно движение."

Игра на котка и мишка

Има много усложнения, които произтичат от правилата на различните държави за издаване на визи, което често води до допълнителни разходи и загуба на време за прескачане на бюрократични обръчи. Често пречките са невъзможни за разрешаване, особено ако някой иска да се премести в някоя от държавите - членки на ЕС.

Гражданите на Косово, които искат да получат австрийска виза за пребиваване, трябва да кандидатстват за нея в Скопие, Северна Македония - на два часа път с кола от косовската столица - въпреки че в Прищина има австрийско посолство. Ако се нуждаят от белгийска виза "D", посолството любезно ще ги помоли да я получат в София - въпреки че се нуждаят от виза и за влизане в България.

Някои посолства, като италианското или германското, са се постарали да опростят процеса и заявлението може да бъде подадено в Прищина, без да са необходими посредници. Други, включително посолството на Швейцария, използват посредническа агенция, която приема документите за кандидатстване и предоставя визата, ако тя бъде одобрена - но това понякога също може да се окаже сложно и скъпо.

През годините в близост до различни посолства се появиха множество частни агенции, които взимат определена сума, за да помогнат на хората да подготвят всички необходими документи, които включват всичко - от банкови извлечения, трудови книжки или данъчни декларации.

Някои страни дори не разглеждат молбите на косоварите за влизане. Въпреки че принципът е, че шенгенската виза трябва да дава достъп до всички 26 страни в зоната, Испания е предвидила, че визите не включват влизане в страната. Като непризнаваща държава Испания не счита косовските документи за валидни, като единственият начин за нейните граждани да посетят страната е да получат карта за пребиваване или друг документ в друга държава-членка на ЕС.

Испания продължава да бъде една от най-решителните страни, които не признават независимостта на Косово, което според мнозина се дължи на вътрешните опасения, че региони със силни иредентистки движения като Каталуния могат да използват примера на Косово като оправдание за собствения си случай. При последното си посещение в региона испанският министър-председател Педро Санчес заяви пред събралите се журналисти в албанската столица Тирана, че Мадрид "не може да подкрепи признаването на Косово" поради убеждението си, че то е в нарушение на международното право.

През 2010 г. Международният съд постанови, че Косово всъщност не е нарушило никакви съществуващи закони при едностранното си обявяване на независимост от Сърбия през февруари 2008 г.

От шестте страни от Западните Балкани Косово - заедно с Босна и Херцеговина, остава потенциален кандидат за членство в ЕС, етикет, който може да бъде описан като хартиен медал, връчен от Брюксел с надеждата да не отчужди още повече двете страни.

Правителството в Прищина винаги е имало предвид членството в ЕС, а косоварите са най-проевропейски настроените народи в региона, казва Емини.

Страната подписа Споразумението за стабилизиране и асоцииране с блока през 2015 г., но оттогава преговорите за членство - които се оказаха много по-взискателни в сравнение с други, са в застой.

"Косово е изправено пред значителни предизвикателства пред интеграцията си в ЕС поради проблема с непризнатите страни. То получи пътната карта по-късно от другите държави от Западните Балкани и пътната карта за Косово се различава значително от тези, които получиха останалите държави от региона", подчерта Емини. "Нямаше повече критерии, но имаше по-подробни критерии, защото по времето, когато Косово официално започна да изпълнява пътната си карта, ЕС се поучи от грешките, които беше допуснал с други държави от региона."

"Като цяло липсва желание от страна на ЕС да направи нещо по отношение на Косово. В момента ЕС не може да предложи нищо на Косово, тъй като не се извършва активен процес в ЕС отвъд ССА, така че той не иска да се откаже толкова лесно от единственото нещо, което може да предостави - визовата либерализация", заяви тя.

Косовският паспорт е по-лош от беларуския и руския

Според частния инструмент за класиране на свободата на пътуване - Henley Passport Index, Косово споделя слабото 90-то място в списъка на най-силните паспорти в света, заедно с такива като Чад, Бутан и Камбоджа. Гражданите на Косово могат да пътуват свободно в 53 държави от общо 193. Дори някои страни, които са известни като едни от най-нерестриктивните в света, като Мавриций или Грузия, изискват от косовските граждани да притежават виза или изобщо им забраняват да влизат.

Всъщност теоретично за гражданите на Косово е по-лесно да пътуват до далечни, екзотични дестинации. Посещението на Босна - друга балканска страна, където някои косовари имат семейни или бизнес връзки, може да се окаже почти невъзможно, тъй като страната е сред непризнатите и за нея се изисква виза, която се получава много трудно.

Това, заедно с ниския стандарт на живот, ограничава възможностите на косоварите да пътуват до страни като съседна Албания или Турция.

Най-близко разположената европейска държава в индекса на Хенли е Беларус на 65-о място, въпреки че бившата съветска държава и нейният силен лидер Александър Лукашенко са засегнати от няколко санкции на ЕС и други ограничения заради вътрешните сътресения и участието на Минск в руската инвазия в Украйна в края на февруари. И все пак гражданите на Беларус могат свободно да влизат в 79 държави, включително Украйна - нещо, което е невъзможно за косоварите, тъй като Киев не признава независимостта на Косово.

Лицата с руски паспорти могат да се радват на свободно пътуване до общо 117 държави и територии от 1 юли 2022 г., въпреки все по-нарастващите ограничения, наложени на страната заради продължаващата агресия срещу западната ѝ съседка.

Освен това гражданите на държави със съмнително върховенство на закона и права на човека, като Венецуела или Саудитска Арабия, се справят по-добре от хората от Косово.

Всеки път, когато искат да пътуват в чужбина, хората се чувстват лишени от основното си достойнство, посочва Емини.

"Дори само записването за среща в посолството за подаване на молба за виза може да продължи месеци, да не говорим за самия процес на убеждаване на посолството да ви издаде виза", обяснява тя.

"Това е толкова разочароващо. Това пречи на гражданите на една от най-проевропейските държави да видят ЕС лично."

Сърбия също има второкласни граждани

Проблемът обаче не засяга само тези, които носят косовски документи. Има около 90 000 етнически сърби, които са жители на Косово. За всички цели те са третирани по същия начин, въпреки че имат сръбско гражданство и придружаващите го паспорти. За разлика от всички останали сръбски граждани - включително тези, които живеят в чужбина - които се ползват с привилегиите на неограничено пътуване до ЕС от декември 2010 г., на етническите сърби, живеещи в Косово, се издават паспорти от специален държавен отдел.

Всички паспорти изглеждат по един и същи начин. Но за тези от Косово забележката, че документът е издаден от отдела на сръбското министерство на вътрешните работи, наречен "Дирекция за координация", веднага маркира притежателя като лице, което няма право на безвизово влизане на граничните пунктове в целия блок.

Условието, поставено от Брюксел по време на преговорите на Сърбия за либерализиране на визовия режим през 2009 г., доведе до разрив, като сръбските граждани, живеещи в Косово, бяха накарани да се чувстват като граждани втора класа, заяви пред Euronews Милица Андрич Ракич, ръководител на проект в базираната в Северна Митровица неправителствена организация "Нова социална инициатива".

Това доведе и до множество други проблеми, като например принуждаването на живеещите в Северна Митровица - на около 42 км от Прищина - да пътуват до Белград, тъй като посолствата често третират хората с паспорти на Координационната дирекция като всички останали сръбски граждани, въпреки ясното правно разграничение.

Служителите в другите посолства просто ще останат объркани защо притежателят на сръбски паспорт иска виза по начало.

"Факт е, че ако се обадите в посолството на държава, която не е запозната с тази процедура, и ги попитате дали трябва да кандидатствате за виза в Прищина или в Белград, те няма да имат и най-малка представа за какво говорите", казва Андрич-Ракич. "Гърция, която не е признала Косово, ще издаде виза в тази подгрупа сръбски паспорти, докато Германия няма да го направи."

В същото време сръбските власти са направили почти невъзможна всякаква промяна на местожителството на лицата с документи на Координационната дирекция, тъй като се опасяват, че Брюксел може да отмени безвизовия режим, обясни тя.

"Ако някой от Крагуевац (в Централна Сърбия) иска да смени местожителството си, например в Белград, тази процедура трае само един ден", каза Андрич-Ракич. "Ако сменяте местожителството си от някое място в Косово в Белград, трябва да имате основателна причина за това и процедурата може да продължи с месеци, а полицията ги проверява редовно."

Всичко това е основание за съдебен иск, тъй като нарушава конституционните права на група сръбски граждани, заяви Андрич-Ракич. Но след като представители на гражданското общество се обърнаха към сръбския Конституционен съд с надеждата да подадат жалба, те разбраха, че процедурата за внасяне на делото пред съдия може да отнеме години, ако не и десетилетия.

"Обясниха ни, че делото първо трябва да бъде разгледано в основния съд и да премине през всички нива на съдебната система, докато се стигне до разглеждането му в Конституционния съд. Никой средностатистически гражданин няма времето и парите да се занимава с това в продължение на години и да го отнесе до Конституционния съд", каза тя. "Ако някога се стигне до Конституционния съд, Сърбия ще има сериозни проблеми. Но все още никой не го е направил."

Диалогът между Белград и Прищина е "удобно извинение”

Макар че мнозина очакваха, че диалогът между Белград и Прищина, започнал през 2011 г. с помощта на Брюксел, който имаше за цел да намали напрежението и да разреши двустранните проблеми, ще помогне на Косово да постигне безвизов режим веднъж завинаги, процесът затъна в технически дискусии, които доведоха до почти постоянни разногласия между двете страни.

През последните години срещите, целящи да приключат последния спорен въпрос, възникнал в резултат на войните за разпадане на Югославия, са все по-редки и не е постигнат никакъв напредък, заяви пред Euronews Игор Бандович, директор на Центъра за политика на сигурност в Белград.

"Десет години по-късно понякога изглежда, че нещата са точно толкова зле, колкото бяха, когато диалогът започна. Има напрежение, липсва разбиране между Белград и Прищина", каза той.

Личните вражди и крайно различните подходи към правенето на политика доведоха до ситуация, в която те почти не са имали лични срещи, откакто Албин Курти беше избран за министър-председател на Косово през 2020 г.

Неговият колега в преговорите, сръбският президент Александър Вучич, също поддържа твърда позиция.

След последното нарастване на напрежението във връзка с официално решение, взето в Прищина, което ще принуди етническите сърби в северната част на Косово да регистрират автомобилите си в страната, в края на юли Вучич заяви, че Сърбия "ще се бори и ще победи" в постоянния си стремеж да върне бившата си провинция в състава на ЕС.

В последващо интервю за държавната обществена телевизия RTS на 2 август Вучич заяви, че е готов да отиде в Брюксел за нов кръг от преговори, но че "не очаква нищо".

"Всеки, който смята, че е възможно да се запази мира с Албин Курти, греши", каза Вучич.

"Единствената им среща беше пропиляна в спорове", обяснява Бандович. "По същество Курти не приема изцяло споразуменията, подписани от предишните правителства."

"Позицията на Курти е, че Косово е независима държава, която само се опитва да разреши нерешените технически въпроси, които съществуват със Сърбия, докато Сърбия не само не вижда Косово като независима държава - тя ще позволи на Косово да има всичко, освен действителния суверенитет", обясни той.

Диалогът между Белград и Прищина обаче не е нищо повече от полезно извинение за лидерите на ЕС да не предприемат нищо по отношение на безвизовия режим за Косово, подчерта Бандович.

"Визовата либерализация няма нищо общо с диалога между Прищина и Белград", каза той. "Липсата на либерализация на визовия режим за Косово е последица от това, че ЕС на практика се отказа от плановете си за разширяване на Балканите. Така че дори не знаем дали вече имаме процес на европейска интеграция, или той се движи по някаква инерция, но без да се прави нищо осезаемо на място."

Междувременно споровете на високо равнище са само фонов шум за тези, които се надяват да пътуват до Европа.

В тълпата пред агенцията в Прищина 19-годишният студент Леонит Муджа, който едва ли е достатъчно възрастен, за да помни декларацията за независимост на страната си, е сред хората, които стискат купища документи. В последно време е пътувал до Шенгенското пространство на всеки няколко месеца, но никога не е оставал по-дълго от една седмица, казва Муджа.

"Не мога да разбера защо е толкова лошо да се разреши на хората да пътуват за седмица или две", каза той пред Euronews. "Несправедливо е, че ние сме единствените в цяла Европа, които не могат да пътуват свободно".

Автор: Александър Брезар, Euronews