„Първата и втората партии са ми по-скоро ясни, а смятам, че и на зрителите. Говорим за „Продължаваме промяната“ и ГЕРБ. Дали и как ще бъдат разпределени, е почти без особено значение. По-важно е как ще бъдат разпределени останалите партии.“ Това каза в ефира на Euronews Bulgaria политическият анализатор и преподавател в НБУ Любомир Стефанов като прогноза за предстоящите парламентарни избори.

"Полека-лека в България се избистря една концепция, някаква европейска цивилизованост настъпва плахо по нашите ширини. Това резултира в коалиционен формат на управление. Затова е важно кои ще бъдат останалите партии, като това ще определи формата, облика и посоката на коалицията", допълни Стефанов.

Ето какво още сподели той.

Кой как ще се представи на изборите?

Възможно е да има изненади, тъй като сме в доста динамичен цикъл. Има настроения, които позволяват и предполагат някаква известна радикализация в обществото, която може да доведе (и се надяваме да доведе) до по-висока избирателна активност, а оттам и различни пропорции на представителството.

Смята, че ДПС извън всякакво съмнение ще бъдат отново в парламента. Въпросът е каква ще бъде пропорционалността на представителите на БСП и „Демократична България“ и кои ще бъдат другите партии, които ще минат 4-те процента. Ако приемем, че „Възраждане“ ще бъдат сигурен участник, и респективно дали ще има партия, която в момента я няма.

Ще имаме ли стабилно управление?

Стабилното управление е функция на висока избирателна активност и увеличаване на пропорциите на някои от партиите, за да могат да произведат парламентарно мнозинство. Спорно е да се каже какво е стабилност – 150 депутати, може би... Такова нещо няма да видим. Стабилност може да означава и превръщане на политиката в нещо банално, тривиално и скучно. Да няма значение кои партии печелят изборите, тъй като важните неща за България няма да се променят. Евентуално ще се променя завоят, с който ще стига до тях – бил той ляв или десен.

На теория, гледайки партийни програми и слушайки изявления, всички български партии биха могли да участват в едно управление. Ако не са български партии, нямат място в българския парламент. Въпросът е дали политиците в тях могат по достатъчно аргументиран, силен, престижен, представителен и убедителен начин да комуникират послания с избирателите си и с останалите български граждани. Така щото следващото правителство да бъде, първо, основано на легитимност с над 50% избирателна активност, и да има ясни цели. Партиите в него да са наясно, че правят правителство не само на хората, които са гласували за тях. И да допускат, че не винаги могат да бъдат прави и не винаги това, което те казват, е правилното.

ПП и ДБ – заедно или поотделно на избори?

„Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ ще решат по един или друг начин дали да направят предизборна коалиция, защото следизборната е сигурна. Видяхме, че БСП може да бъде преглътната. Остава да видим кой ще е четвъртият партньор.

За мен лично, разделени ще получат по-голямо представителство и ще бъдат по-успешни.

За Русия и „Газпром“:

Видяхме, че на служебното правителство му трябваха три дена, за да изкара хората на протест. Очаквахме, че може да се случи нещо такова, защото реверансите към „Газпром“ са доста подозрителни за българското общество, което някак си видя, че една дълго време тиражирана и устойчиво натъпквана в ушите ни лъжа, че България без „Газпром“ е обречена на мизерия и икономическа разруха и провал, е меко казано несъстоятелна. Този завой, който президентската администрация се опитва да наложи през задния вход, в „12 без 2“, би имал сериозни политически последствия.

Започнахме да създаване усещане, че няма никакъв проблем да живеем далеч от руските влияния – не от руските търговски, икономически и политически контакти, а от руските влияния във формата на „хибридната война“. Така че президентската администрация рискува много сериозен обществен отпор.

За ролята на президента:

Вчера пред президентството се чуваха викове „Мафия“. Преди година и половина президентът беше този, който излезе и вдигна ръка като латиноамерикански борец за правда и за свобода. Нещо показва, че българското гражданско общество най-сетне пуска корени и има устойчиви ценностни ориентири. Въпреки че според мен доста от протестиращите в момента са в ситуация на биполярно разстройство, защото само преди една година обясняваха, че той е правилния избор за президент.

За конфликта между президента и БСП:

Рунд пореден между президента Радев и г-жа Нинова и партията БСП. Някои могат да припознаят, че президентът прави жест към БСП, тъй като не са успели да реализират третия мандат, в момента си имат хора във властта. Голяма част от актива на БСП започва да харесва повече Румен Радев, отколкото Нинова.

Прогноза за избирателната активност:

На последните избори активността беше рекордно ниска за модерната ни политическа история. Моите желания и надежди са тя да се върне на нивата от 50+ процента. Но разговорите ми с мои колеги социолози и следейки техните публични изследвания, ме карат по-скоро да съм песимист. Надеждата е, че темите, които се обсъждат, действията на служебното правителство, предизборната кампания може би ще доведат до намиране на нови публики, които желаят да чуят тези послания. Досега ниската избирателна активност е следствие на това, че българските партии капсулират електорат.

Цялото интервю вижте във видеото.