Здравна грижа: Галина Джангозова за професията на медицинската сестра
Димитър Петров
Споделете статията
Днес, 12 май, е Световният ден на медицинските сестри. Той се чества от 1974 година по инициатива на Международния съвет на медицинските сестри. Денят е в чест на годишнината от рождението на първата медицинска сестра Флорънс Найтингейл, родена през 1820 г. Тя организира отряд санитарки да помагат на ранените по време на Кримската война. Така борбена и на работа в празничния ден е и медицинска сестра от бургаското спешно отделение, с която ни срещат нашите кореспонденти.
Професията медицинска сестра е не просто начин на живот за сестра Галина Джангозова, а цялата и вселена. От 17 години Галина Джангозова работи в Спешния център на най-голямата болница в Югоизточна България - Ууниверситетската болница в Бургас. Но всъщност е отраснала с професията.
Всъщност аз съм потомствена сестра. Моята майка беше дългогодишна сестра в анестизиология и реанимация към бургаската болница. Отгледана съм със сестринските обгрижвания, всичко свързано с професията. И тази любов се зароди в мен в детска възраст.
В шокова зала през летните месеци натоварването е огромно, случва се да минат стотици пациенти, разказва медицинската сестра. А работата и е не просто да помогне на специалистът, а да успокои пациента, да успокои близките, да бъде търпелива. Наред с тази психологическа дейност дори да бъде санитар - необходим момент. А през последните две години на пандемия и протести при медицинските работници, Галина Джангозова споделя, че моментите на трудности са повече от веселите.
Понякога ги има и тези моменти, но любовта все пак към професията, човечността на първо място и обгрижването на пациентите е най-важно.
Според здравните власти у нас недостигът на лекари е 70%, а недостигът на медицински сестри е 90%. сестра Галина Джангозова е от тези избрали да работят в родината си и то точно в УМБАЛ Бургас.
Емигрират, но аз съм на мнение че камъкът си тежи на място и там където си стои тогава хваща мъх. За мен чужбина няма да имат същата врата каквато имат тук. И семейството е тук, и приятели и българските корени са ми тук.
И освен за по-добро заплащане мечтае за по-малко агресия между пациенти и близките на пациентите. За повече търпение и толерантност.
Първото нещо е да помогнем на пациента, като той е винаги приоритет за нас. От там е екипността, работата която работим. Екипът е много важен, трябва да бъде много организиран, много отговорен и същевременно с богати знания.
Сестра Джангозова уточнява, че в работата освен напрежение има и десетки комични ситуации. Но тъй като българския народ е изстрдал, тя посочва тежките моменти като повече. И допълва, че в работата си като медицинска сестра често се случва и да плаче.
Оооох, плача при много ситуации. Не само при загуба на пациент, дори и просто когато съдбата ги е накала от нещо. А се смеем може би по-рядко, за жалост.
В празничния ден сестра Джангозова е отново на работа. В спешното отделение на бургаската болница. И отправя послание към всички свои колеги в страната.
Пожелавам да имат силата да продължат да работят тази професия и наистина да има повече усмихнати моменти.
За „Добро утро, Европа“, Елена Танева.
Споделете статията
