Депутатите отложиха с една година либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители. Парламентът прие на второ четене промени в Закона на енергетиката, след като миналата седмица прие на първо четене три законопроекта за изменения в закона, внесени от Корнелия Нинова "БСП за България", Красен Кръстев от ГЕРБ-СДС и Рамадан Аталай от ДПС, Павела Митова "Има такъв народ" и група народни представители.

Корнелия Нинова направи редакционно предложение, с което либерализацията да се отложи с три години, но то беше отхвърлено, предаде БТА.

На 5 октомври парламентът одобри промени в Закона за енергетиката, които включваха либерализация на енергийния пазар за битовите потребители. Измененията предвиждаха от 1 юли 2024 г. Националната електрическа компания (НЕК) да престане да бъде обществен доставчик и да се премахнат квотите на производители за регулирания пазар.

Днес Народното събрани гласува Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да провежда производството и да определя компонента от регулираната цена на крайния снабдител във връзка със снабдяването с електрическа енергия на битови крайни клиенти за регулаторния период, който започва от 1 юли 2025 г.

Депутатите записаха, че в срок до 30 юни 2025 г. крайните снабдители ще сключват договор за компенсиране с Фонд "Сигурност на електроенергийната система". До 31 май 2025 г. КЕВР и Министерството на енергетиката ще провеждат информационни и разяснителни кампании за битовите крайни клиенти относно ползите от либерализацията на пазара, възможностите за избор на краен доставчик и възможностите за компенсиране на цените на битовите крайни клиенти.

Парламентът реши до 1 януари 2026 г. КЕВР да представя на Европейската комисия доклад за оценка на напредъка към постигане на ефективна конкуренция между доставчиците и прехода към пазарно обусловени цени за битови клиенти.

По време на дебата Павела Митова от „Има такъв народ“ (ИТН) посочи, че аргументите, с които са били направени измененията по Закона за енергетика, а именно, че трябва да получим парите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), не дават основание да се приемат неща, които не са ни задължителни. Трябваше малко повече да се заложи върху едни прозрачни механизми за осъществяването на тази либерализация, смята Митова.

"Аз не виждам под каква форма тази подготовка ще се извърши до тези дати, които предлагате", каза Радослав Рибарски (ПП-ДБ) и уточни, че сме в подготовка за либерализация от 2019 г.

След протести и блокади: Правителството отпуска 250 млн. лв. за „Мини Марица-изток“

Кабинетът отпусна 200 млн. лв. за „Мини Марица-изток“, като в кратки срокове ще бъдат предвидени и допълнителни 50 млн. лв. съобразно приетото днес решение на Народното събрание, съобщи правителственият пресцентър след срещата на премиера Димитър Главчев и министъра на енергетиката Владимир Малинов с представители на енергетици и миньори.

На днешното си заседание парламентът реши да се задължи Министерският съвет да отпусне от държавния бюджет средства на „Мини Марица Изток“ ЕАД в размер на 250 млн. лева годишно за срок от четири години с цел обезпечаване на дейности по техническа рекултивация на нарушени терени на находище „Източно маришки въглищен басейн“, предаде БТА. Решението беше прието със 168 гласа „за“, 2 „против“ и 38 „въздържал се“.

Съгласно правителственото решение държавата ще увеличи поетапно акционерното си участие в капитала на "Български енергиен холдинг" ЕАД чрез парична вноска. Със средствата ще бъде увеличен капиталът на "Мини Марица-изток" ЕАД за обезпечаване на всички необходими дейности и мероприятия за възстановяване на нарушените територии и привеждане на находище "Източно маришки въглищен басейн" в устойчиво състояние.

Решението е средносрочно и ресурсът ще бъде заложен за следващите 4-5 години, подчерта енергийният министър Владимир Малинов. По думите му това ще позволи тази структура да продължи своята работа, без социално напрежение и съобразно екологичните изисквания. Енергийният министър изтъкна, че финансовото състояние на "Мини Марица-изток" е изключително влошено. Към момента по сметките на дружеството са налични едва 6 млн. лв., като само за заплати са нужни 27 млн. лв. месечно. Няма никакъв заделен ресурс, добави министър Малинов. Причина за това състояние е както пазарната конюнктура, така и отнемането на печалбите на дружеството през изминалата година.

Министърът на енергетиката посочи още, че престои да бъде изменена инвестиционната програма на "Мини Марица-изток", като изпълнението и контролът ще бъдат реализирани съвместно със синдикатите. Това ще бъде допълнителна гаранция за публичното и прозрачно разходване на средствата.

Постановлението и Решението на МС за промени по бюджета на Министерството на енергетиката и за увеличаване на акционерното участие на държавата в капитала на БЕХ ЕАД ще влязат в сила от датата на получаване на положително решение за държавна помощ от Европейската комисия или на становище, че увеличаването на капитала не представлява държавна помощ по смисъла на чл. 107, ал. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, пише още в съобщението.

По-рано днес президентът Румен Радев прие представители на протестиращите миньори от КНСБ и КТ "Подкрепа", като посочи че, "политиката и законодателството следва да се правят със загриженост и отговорност към България, а не под натиска на протестите".

Радев допълни, че "развитието на българската енергетика трябва да се основава не на стихийни решения, а на ясна стратегия, която да съхранява автономността и независимостта на нашата енергийна система".

Президентът изрази съжаление, че много от стратегическите въпроси за развитие на енергийния сектор в Европа остават нерешени и даде пример с липсата на яснота около т. нар. Зелена сделка. Румен Радев отбеляза, че многократно е призовавал по време на участията си в заседанията на Европейския съвет България да не бъде притискана да се отказва прибързано от базови мощности като въглищната и ядрената енергетика, преди да са налични достъпни и ефективни решения за съхраняване на енергия от възобновяеми енергийни източници.

Събитията от деня се развиха на фона на протести, които блокираха централната част на София в продължение на няколко часа.

Членове на федерациите на КНСБ и КТ "Подкрепа" блокираха преди обед площад "Независимост" в центъра на София. В протеста участваха и служители на "Марица Изток", ТЕЦ "Бобов дол", ТЕЦ "Брикел", които поискаха да се запази работата на мощностите, произвеждащи ток от въглища и помощ от държавата за сектора. Те заявиха, че няма да си тръгнат, докато парламентът не одобри техните искания.