Е-кономика

Е-кономика, 29.07.2022, част 2: доц. д-р Григор Сарийски - заплати и неравенства

От Димитър Вучев Димитър Вучев Водещ

Доц. д-р Григор Сарийски от Института за икономически изследвания към БАН коментира в “Е-кономика” темата за заплатите и неравенствата. Ето какво сподели той за зрителите на Euronews Bulgaria. 

 

Задълбочават ли се разслоенията в обществото ни? 

Проблемът с неравенствата има решение. Има държави, при които неравенствата са доста по-малки, отколкото в България, която е на първо място в ЕС по този показател. Ако направите един преглед на световните икономики, ще видите, че с най-големи неравенства са икономиките, които са на по-ниско ниво на развитие. 

Логиката на коефициентът на Джини е, че ако разпределите кумулативния процент на хората и кумулативния процент на доходите, ако всички получават едни и същи доходи, това разпределение ще има формата на една диагонална крива. Ако имате несправедливо разпределение (представете си робовладелско общество, в което никой не получава нищо, освен един човек - робовладелеца), при 99.99% ще имате на практика 0% от доходите, а при 100-ния процент ще имате 100% от доходите. Ние сме някъде по средата между “робовладелското” и идеалното общество.  

 

Как се постига баланс? 

Баланс се постига чрез фискални механизми. Единият механизъм е чрез прогресивно подоходно облагане. Колкото по-висока заплата получавате, толкова по-голям е вашият данък. В годините на Втората световна война президентът Рузвелт е предлагал марджиналната ставка на бъде 100% - от един момент нататък държавата прибира всичко, което взимате. В такава ситуация не може да имате много богати хора. В крйна сметка се споразумяват на компромис - 92% ставка. Това е като силата на триене - колкото по-бързо се движите, толкова по-голямо е съпротивлението на въздуха. 

Някога беше така и в България. От 2007 година, когато се въведе плоския данък, този коефициент постоянно нараства - от 34 на 40. 

В Румъния също има плосък данък, но при тях индексът на Джини е доста по-нисък. Вторият голям проблем е преразпределението. Ролята на бюджета е да преразпределя. При нас тази логика е много сбъркана. Антиинфлационните мерки правят така - събираме пари от всички и ги раздаваме на всички. В Румъния такова нещо няма. Там мерките са чрез т. нар. дискреция - даваме най-много на тези, които имат най-голяма нужда. По същия начин е и във Франция, в Германия... В по-изостаналите икономики дискреция въобще няма. 

 

За производителността на труда: 

Ниската производителност също е фактор, проблемът няма само едно обяснение. Проблемът с ниските доходи и ниската производителност е, че България не произвежда неща, които да носят високи доходи. Ако се върнем малко по-назад във времето, т. нар. байтошово време, тогава България произвежда за една година 17 400 металообработващи машини. В момента произвежда 1 600.  

Сегашният пазар е глобализиран и вие трябва да сте конкурентен на световния пазар. Тогава трябваше да сте конкурентен на пазара вътре в рамките на СИВ. Но ако направите един паралел, ще откриете някои доста неприятни прилики между СИВ и ЕС в момента. И тогава имаше квоти, и сега има квоти. Разликата е, че сегашните квоти се използват от големите предприятия, които смачкват всякаква конкуренция. Докато тогава имаше едно предварително разпределение и планирането беше направено така, че всеки да може да получава някакви що-годе прилични доходи. И тогава неравенството беше по-малко.  

 

За правилното менажиране на труда: 

В момента България произвежда основно суровини и полуфабрикати. Оттук насетне опираме до големия проблем. От една страна, това е проблем на предприемачите. Не виждам пазарната икономика да произведе някакъв смислен продукт. И на второ място, тук трябва държавна администрация, чиито функции са горе-долу като на тоалетното казанче в една тоалетна - трябва да поддържа хигиена. В България хигиената е на трагично ниво. Всеки, които се опитва да направи производство с висока добавена стойност, се притеснява, че производството ще бъде съсипано по един или друг начин. Тук липсва именно държавната регулация, която да осигури условия на справедлив пазар.  

 

За кризата като възможност: 

Всяка криза е и една възможност, въпросът е до каква степен ще успеем да се възползваме. За да можете да адаптирате икономиката, когато го правите в условията на недостиг, става много трудно. България е пориблизително 3.5 пъти по-енергоемка икономика, отколкото средно ЕС. Тази криза, на скъпи и нередовни доставки на горива, означава, че енергоемките предприятия лека-полека ще излязат от строя. Което означава, че ще преминем през една доста по-дълбока криза, отколкото френската или белгийската икономики.  

 

Цялото интервю (заедно с репортаж за “тайни търгове” на хотели) вижте във видеото.