Общество

Трансплантологията в България: Броят на чакащите се увеличава с всяка изминала година

От Димитър Петров Димитър Петров Редактор
Screenshot 2022 05 11 131311

Хиляди са чакащите за трансплантации в България, но донори няма... Донорските ситуации у нас се свеждат до минимум за година. 39-годишният Александър Цолов четири години е в списъка за чакащи бъбречна трансплантация в България. След един неуспешен опит, заради неподходящ донор, той намира спасение в чужбина.

 

Заминах за Испания, за да си спася живота. Ако трябва да бъда честен беше ме страх да се трансплантирам тук, защото системата не ми вдъхваше доверие така да кажа. Много от пациентите днешните не искат да влизат в листата за чакащите, защото ги е страх да се трансплантират тук.

Александър Цолов, трансплантиран

Със страх и надежда за живот, Александър заминава за Испания. И в рамките на осем месеца бива трансплантиран.

 

Въпреки 8-годишната практика на координатора по донорство д-р Слави Асов, разговорът с близките все още остава най-труден за него.

 

Най-трудното от всичко е разговорът с близките. В последните години се промени тенденцията и близките са по-скоро настроени да казват повече "да". Даже при мен лично е имало случаи когато близките са изявявали желание техният роднина да бъде донор, но за съжаление не винаги това може да стане по медицински показания.

Д-р Слави Асов, координатор по донорство

Причината за ниския брой трансплантирани в България е комплексна и се дължи на много фактори, категоричен е д-р Слави Асов.

Иван Димитров от Български пациентски форум вижда като основен проблем  управлението на страната ни.

 

За мен умишлено се прави всичко възможно българските граждани да не получат втори шанс за живот. Няма политическа воля да се развие трансплантологията така, както е в Европа независимо как се казва даденото правителство или от коя партия е.

Иван Димитров, Български пациентски форум

През 2018 година по време на регулярни изследвания, Ани разбира, че част от стойностите, отговарящи за функцията на бъбреците, са много високи. Диагностицирана е с хронична бъбречна недостатъчност.  Влошава се миналата година, вледствие на което се изправя пред  два избора: хемодиализа или трансплантация.

 

От медицинска гледна точка първо чисто законово трябва да се променят самите закони, защото в момента моята трансплантация в България е невъзможна - тоест има желание да дарят бъбрек или някой друг орган, който е необходим и съответно е невъзможно законово.

Анна Иванова, чакаща трансплантация

В търсене на нов живот, Ани намира спасение във Франция. Донор ще бъде съпругът и. След няколко изпратени мейла, кръвни проби, предварителни изследвания  и документи, надежда има.

 

Някак си трансплантацията стои в една тема табу все още, въпреки, че ние сме в Европейския съюз и сме в 21 век - някъде назад сме застинали в това отношение.

Анна Иванова, чакаща трансплантация

Ани е един от многото български граждани, избрали да се доверят на чужда здравна система. Докато близо 1 000 са чакащите в списъците за трансплантация в България, тя ни уверява, че много повече са извън тях.