Дни след като руските сили се оттеглят от покрайнините на Киев в драматичните първи седмици на пълномащабната си инвазия преди две години, една снимка разкрива какво е станало с изчезналия съпруг на Наталия Вербова. Разглеждайки изображението на осем екзекутирани мъже, лежащи върху студен бетон в предградието Буча, тя се спира на мъж с лице надолу и вързани ръце. Тя вижда, че това е съпругът и Андрий, който се е присъединил към териториалната отбрана дни след инвазията, но е бил задържан от руските.

След нахлуването в Украйна руските войски бързо окупират Буча и остават там около месец. Когато украинските войски превземат града, те откриват това, което става известно като епицентър на жестокостите на войната. Десетки тела на мъже, жени и деца лежат по улиците, в дворовете и домовете и в масови гробове. На някои от тях имало следи от изтезания. Наталия държи вещите на съпруга си - телефона и портфейла му - като скъпоценности. Тя обаче не може да продължи напред. Вдовицата казва, че правителството не е дало на съпруга ѝ официален статут на военен, което би позволило на семейството да получи финансова компенсация. Това е проблем, който споделят повечето от семействата на мъжете. Олександър Туровски, чийто 35-годишен син Светослав е бил сред тях, се бори да получи същия статут.

Две години по-късно Буча се развива. Кафенетата и ресторантите са отворени. Те са признаци на надежда и обновление там, където някога е имало само травма и отчаяние. За жителите на града времето обаче не е притъпило болката от загубата. Украинските власти съобщават, че общият брой на загиналите не е уточнен, а много от тях все още са в неизвестност.