Европейският парламент си е поставил за цел жертвите на пътя да бъдат намалени наполовина. Какви промени се планират, как това ще стане възможно – показваме ви примера от Швеция в разговор с шведския евродепутат Якоп Далунде.

Всяка година в европейския съюз на пътя загиват повече от 20 000 души. Европейският парламент има за цел да намали наполовина тази цифра до 2050 г., но напредъкът е бавен. Очаквате ли бързи резултати с промените, които гласувате за пътната безопасност?

 Смятам, че е важно в Европейския съюз да хармонизираме мерките за безопасност, които имаме, за да намалим смъртните случаи. Да се уверим, че имаме сходни стандарти, да повишим изискванията за шофьорските книжки в Европа, е важна стъпка за намаляване както на инцидентите, така и на смъртните случаи по пътищата на Европа.

 Швеция е страната с най-безопасните пътища в Европейския съюз. 22 смъртни случая годишно на 1 милион жители. България е на другия край на тази статистика. Имаме 78 смъртни случая на 1 милион годишно. Кои са най-добрите практики за безопасност на Швеция, които България може да приложи?

 В Швеция си поставихме целта за нулева смъртност на пътя през 1997 г. Имахме много мерки, за да сме сигурни, че ще постигнем тази цел. Едно от нещата са пътните съоръжения, за да се гарантира, че има мантинели и че пътищата са проектирани така, че да е лесно да се шофира по тях и трудно да има инциденти.

Друга мярка са по-строгите мерки за шофьорските книжки. Много от стъпките, които предприемаме днес в Европейския съюз, е те да са по-сходни с шведските стандарти за шофьорски книжки, особено двугодишният изпитателен срок в началото, през който има нулева толерантност към лошо поведение като пиене и шофиране. Това са важни стъпки, за да сме сигурни, че ще имаме по-малко смъртни случаи по пътищата на Европа.


Необходими ли са по-строги наказания или повече обучение за младите шофьори, за да се намалят инцидентите на пътя?

Мисля, че и двете са важни. От една страна е въпросът за обучение на водачите - да са правилно образовани и обучени да бъдат безопасни шофьори на пътя. Но това е и структурен проблем. Как са изградени пътищата, как се поддържат, какви са мерките за безопасност на пътя.


Но има и трети момент - въпросът за културата. Как гледате на собствената си отговорност като шофьор, както по отношение на алкохола - да не пиете и шофирате, но също така е и въпрос на култура по отношение на предпазния колан. 


В Швеция, например, има култура винаги да се използва предпазен колан. Но ситуацията не е винаги таква в други части на Европа. Така че това е въпрос на образование, това е структурен въпрос, но също така е и културен въпрос.

 В България увеличиха драстично санкциите, но това не промени много статистиката. Имаме проблем с високите скорости, и пияните и дрогирани шофьори. Какви са санкциите във вашата страна? 

 Законодателните органи и полицията могат да направят толкова много. Никога не можете да контролирате всеки един шофьор. Основното при по-строгото законодателство е да засегне културата. Какво е мисленето на водача. Това е развитие, което отнема време. В Швеция имахме наистина голям проблем с пиенето и шофирането. Отнема дълго време едно ново законодателство да има ефект върху културата.

С промените, които обсъждате, обръщате внимание на младите водачи, които ще шофират с придружител. Ако настъпи произшествие, кой ще поеме отговорността - водачът или лицето, което ги придружава?

 В Швеция имаме подобна система. Когато се учите да шофирате, може да го правите, стига на седалката до вас да има лицензиран водач. Така че дори ако лицето, което се обучава да шофира, е това, което е виновно за произшествието, именно преподавателят е законният водач и носи юридическа отговорност за грешките. Мисля, че това е важен момент за подобна система - именно лицето, което е на пътническата седалка до учащия се шофьор, лицето, което по закон може да управлява автомобил и да бъде инструктор да се намеси, ако има риск от произшествие, да се увери, че намалявате скоростта, ако има трудни пътни условия.