Омбудсманът настоява за законодателни промени заради измами с фирмени регистрации
Омбудсманът Диана Ковачева се обърна към председателя на Народното събрание Росен Желязков и министъра на правосъдието Атанас Славов за иницииране на законодателни промени, свързани с фирмените регистрации заради проблемите на граждани, които търсят съдействие, защото на адреса на собствените им недвижими имоти, без тяхното знание и съгласие, са регистрирани търговски дружества или еднолични търговци. Това съобщиха от институцията.
Проф. Ковачева подчертава, че тази практика води до редица проблеми и неудобства за потърпевшите. Например, до получаването на призовки за съдебни дела, известия за задължения и покани за доброволно изпълнение, притесняване от контролни органи, от фирми за събиране на вземания, от потърпевши от фирмите граждани и пр.
Като най-пресен пример общественият защитник дава случая на гражданка, която се жалва, че на адреса на жилището й е регистрирано лице и фирма, които са замесени в криминален случай с убийство от началото на м. януари т. г. в столицата. Жената алармира, че при извършена проверка от нейна страна е установила, че на адреса й са регистрирани повече от 80 фирми.
„Важно е да Ви информирам, че омбудсманът е поставял проблема с фирмената регистрация пред министри на правосъдието, с препоръка да се предприемат действия за преустановяване на практиката фирми да посочват като свой адрес на управление адреси на граждани без тяхно изрично съгласие. Въпросът бе поставен и на вниманието на Народното събрание при представяне на докладите на омбудсмана за 2021 г. и 2022 г“, пише Диана Ковачева.
„Седалището и адресът на управление, заедно с името, са основни индивидуализиращи белези за една фирма. Освен че са основни индивидуализиращи белези, те имат и други важни функции, като: чрез тях се води комуникация с фирмата; седалището играе важна роля при определянето на местната подсъдност, има значение и с оглед изпълнението на различни задължения, когато те не са уговорени между страните или уредени от закона“, посочва омбудсманът.
Допълва, че законодателят не е поставил конкретни изисквания за седалището и адреса на управление на фирмите (не се изисква представяне на нотариален акт за собственост или на договор за наем), което им дава възможност да посочат произволно избран адрес или дори несъществуващ, който се вписва в Търговския регистър.