След стопирания ръст на лекарските заплати: Ще има ли отлив на медицински кадри?
Анелия Джамбазка
Споделете статията
Съдът отмени анекса в който се предвиждаше болничните директори да вдигнат заплатите на служителите си до минимум 2000 лв за лекат, 1500 лв за старша медицинска сестра и 910 лв за санитар.
Справедливо ли е решението на съда и това ли е начинът за увеличение на заплатите, провери репортерът на Euronews Bulgaria Анелия Джамбазка.
Според бившият директор на най-голямата спешна болница у нас „Пирогов“, проблемът в подхода.
Различните болници при една и съща клинична пътека ще имат различна себестойност. От тук идва до известна степен затруднението. При единно плащане за всички болници, как да се получи така, че всички да са доволни. Най-вероятно ще трябва да се преоцени стойността на пътеките и ако може да се измъкне това понятие „единни клинични пътеки“. Единни за малката районна болница и единни за голямата окръжна болница, където имаме по-голяма нужда от персонал, повече квалифициран персонал и веднага се появява неравновесието.
Анексът обвързва по-високите заплати с 25% увеличение по някои клинични пътеки, а ако директорът на дадено лечебно заведение не се съобрази с препоръката, получава само 15% повече пари по пътеките.
Всяка една болница е търговско дружество. То само може да определи на кого и какъв размер заплати да плаща. Подобно ограничение по НРД и в частност процентно съотношение по парите получени по Здравна каса, по клиничните пътеки или по амбулаторните процедури, не може да се прави, защото най-малкото се сблъскваме с проблема, че в България никой не знае защо цената на една клинична пътека е толкова, колкото е определена.
Според доц. Спасков трябва да се засили контролът върху разпределението на плащанията.
Имаме първо един момент, в който да се определят плащанията дали са достатъчни, и втория момент е да се контролира преразпределението на парите, които идват в лечебните заведения. Като държавата е стопанин на голяма част от лечебните заведения и тя би могла да контролира тези два процеса.
"Факт е че подобни изменения, целяха да създадат по-добър доход за работещите медици, но този правен механизъм не е най-адекватния. Можеше да се увеличи осигурителния праг и чрез този механизъм, който реално можеше да наложи промяна, можеше да се направи това което целят", каза адв. по медицинско право Мария Петрова.
Малките болници ще са големите потърпевши, ако предложението беше прието, допълва доц. Спасков.
Има болници, които са с относително малък оборот, при които една такава мярка е катастрофална. Особено тези които са районни болници, тази мярка щеше да доведе до тежки проблеми. Те не могат да съберат приходи, колкото и да искат, тъй като оборотите при тях са много малки.
Решението на Върховния административен съд може да се обжалва в седем дневен срок.
Споделете статията
