Аз казвам, че от различни говори на населението на Балканския полуостров, което дълго време се е наричало с етнонима „българин“, това е вярно, са се получили общности с различна историческа съдба, протекли са процеси на различно формиране на книжовни езици, на различни кодификации и най-накрая са се оформили два езика. Толкова е просто.

Това заяви проф. Александър Кьосев в студиото на „Добро утро, Европа“.

По думите му официалният език на РСМ не е диалект на българския, защото обслужва всички сфери на обществения живот.

Според него България е започнала процес на интеграция на Западните Балкани, след което го е спряла.

„Защо го спряхме и какво произтече от това? Една политика се преценява по своите резултати“, посочи професорът и допълни, че резултатите са почти „катастрофични“.

По думите на Кьосев от това произтича вражда, която ще се преодолява десетилетия.

Професърт е на мнение, че в поставянето на условия от България спрямо РСМ стоят чужди интереси, които целят да няма интеграция на Западните Балкани.

„Аз съм противник на ветото от самото начало. То беше лош политически инструмент и доведе до лоши политически резултати“, смята университетският преподавател.

Той определи вписването на българите в конституцията на РСМ като „минимален успех“.

„Дори да променим учебниците, процесът на нормализиране на отношението на определени пластове от македонското общество към българите ще трае години, ако не десетилетия“, посочи проф. Кьосев.

Според него ветото е причината да се скарат „двата братски народа“ и в това има участие и геополитическа интрига на Русия.

„Това е целенасочена политика за дестабилизиране на Балканите и откъсването им от сферата на европейското влияние. Толкова е ясно“, каза още той.

На въпрос за говора на омразата срещу България и необходимостта от отваряне на комунистическите досиета в югозападната ни съседка, проф. Кьосев отговори:

„Ако ще има процес на историческо помирение и истински исторически анализ, той без съмнение трябва да протече и от двете страни“, подчерта професорът.

Той е на мнението, че учебниците ни трябва да бъдат пренаписани в духа на един „съвременен, отворен, граждански, толерантен“ патриотизъм, който търси контакти със своите съседи и е европейски, „северноатлантически ако искате“.

„Тоест, патриотизъм, който е напълно различен от травматичния патриотизъм на двете национални катастрофи“, добави още той.

По думите на проф. Кьосев патриотизмът означава да обичаш повече своята родина повече, отколкото да се гордееш с нея.

Вижте целия разговор във видеото.