“Целенасочено новата ми книга се казва "69 рецепти с история". Реално написах рецептите и после осъзнах, че са излезнали 69, но това се оказа доста добър маркетингов трик като име на книгата, защото всички питат защо са 69. Ако беше друго числото никой нямаше да пита.”

Това каза в „Добро утро, Европа“ шеф Илиан Кустев.

Ето какво още сподели той за зрителите на Euronews Bulgaria:

Първият ми спомен, свързан с готвенето, е много интересен. Баща ми беше докарал много готин сервиз от Англия. Аз си готвих яйца на котлона, слагам си чинията на котлона, тя загоря, майка ми пита какво се случва като се прибра. Та, оттогава започнах да готвя. Иначе професионално започнах от Нидерландия. 

Историите в книгата са за рецептите. Откъде съм ги взаимствал, с кого съм ги правил. Има такива с японски мои колеги, с Андре Токев, с други приятели, феноменални шефове от целия свят. Така съм навързал рецептите, че да е интересно на хората откъде идват тези неща и как съм ги научил. Опитах се да бъде забавна книгата. За мен рецептите не са сложни, опитах се да ги направя максимално разбираеми за хората. Отговарям на въпроси в социалните ми мрежи.  Не мога да отговоря на всички, но се старая.

Благодарение на телевизионните формати и баща на кулинарния шоубизнес - Гордън Рамзи, готварската професия стана престижна. Много е хубаво, защото в момента cheff е добре позиционирана титла в обществото. Едно време бяхме просто едни черпаци. Това е една от професиите, които са в топ 3 на света по стрес. Много е напрегнато в кухнята. Аз лично се справям с това с фитнес. Имам час и половина там всяка сутрин, ставам в 6:30ч. всеки ден.

Аз не прекалявам с храненето, аз просто пробвам нещата, които готвя. Това не е ядене. В кухните с висок статут задължително се пробва. Но главните готвачи там казват - пробваме, не ядем. Разбираш какъв е вкусът и така.

Аз ям основно протеин - пиле, риба, телешко, зеленчуци, от плодовете си позволявам основно банани, и разбира се от време на време зимата по-мазно месо или сиренца.

Моят девиз е "Перфектната подготовка предотвратява провала на представлението". Това ни различава от Мишлен ресторантите по света и нашите тук. Там имаш абсолютно всичката посуда - блендери, цедки, рингове, силиконови форми. Това нещо ти дава възможност да се разгръщаш. Така си улесняват живота. Колкото и да натискаш, ако нямаш хубав блендер няма как да направиш гладко пюре например.

За мен презентацията е изключително важна. Мъж и жена се виждат, той я харесва, тя също, но как? Първо винаги е визуално. И след това започват да си говорят. Същото е и с ястието. Ако ти хареса на вид чак тогава го пробваш. Ако пък си въодушевен и от вкуса го помниш винаги. Визията обаче се забравя, но вкусът - не.

Италианската кухня ми е любима. Работил съм с готвачи оттам. Джулиано с който работих в Англия стана готвач на Кралицата преди време. Смея да твърдя, че италианците са ми в топ 3, Другите любими кухни са ми френската и азиатската.

Аз съм изключително горд, че съм имал възможността да готвя на Маргарет Тачър. Не съм я виждал, тя си ядеше от нашето дневно меню в Лондон, когато работих. Там няма как да имаш претенции, всичко е много високо качество, с много хубави продукти, просто няма как да сбъркаш каквото и да ядеш. Винаги изпращаше комплименти на кухнята. Тя ядеше различни храни. Риба, телешко, хапваше и доста зеленчуци с трюфел. Не беше много претенциозна. Но заради възрастта не ядеше всякакви неща. 

На Джони Деп решихме да му направим качамак с Явор Сарафов, нещо, което е близо до нашата кухня. Леко го променихме, направихме и таратор. Постарахме се да усети нашия вкус.

Още 2006 г. готвих на Брат Пит. Сега разбирам защо ядеше такива неща, готвих му омлет от белтъци, просто този тип хранене те държи в добра форма. Даде ми 50 паунда бакшиш, защото много му хареса. 

Цялото интервю вижте във видеото.