Богата програма от 64 спектакъла включваше тазгодишното издание на Театрални дни на Картаген. Сред 10-те пиеси, които се борят за голямата награда, е „220 жилища“, музикална комедия, която разказва за едни от най-драматичните години на Кот д'Ивоар.

„Страхувахме се от бързата ни реч, защото ние, ивоарците, говорим бързо. Чудехме се дали ще ни разберат? В определени моменти говорим на езика нучи, който е една от културните идентичности на Кот д'Ивоар. Въпреки всичко тунизийската публика ни разбра отлично. Реагираха шумно, когато трябваше, а в други моменти – пазеха мълчание“, казва актрисата Асофи Еба.

Пиесата, написана от Шантал Джедже и режисирана от Сулейман Соу, се връща към болезнените години от историята на Кот д'Ивоар на различни нива – политическо, социално, културно. Пречупва я през съдбите на жителите на Аджаме, легендарен квартал на Абиджан. Този период е белязан от смъртта на първия президент Феликс Уфуе-Боани, раждането на концепцията за ивоарската идентичност, първия държавен преврат, студентските демонстрации, появата на танца зуглу.

„220 жилища“ – така се казва един от първите квартали на Абиджан, обитаван от държавни служители. Те послужиха като отправна точка. Смятаме, че е важно да разкажем историята на Кот д'Ивоар, да покажем първо величието, а след това упадъка. Страната премина през множество кризи, девалвация, бунтове, многопартийна система, младежки активизъм и енергия от улиците“, споделя Сулейман Соу – режисьор на пиесата.

Дезире Поде играе пенсиониран държавен служител, за него пиесата е път към национално помирение.

„Тази пиеса е актуална. Винаги играем при пълни зали, тъй като хората с удоволствие идват и гледат пиесата. Това е чудесно. Задават ни въпроси, има обсъждане“, твърди актьорът Дезире Поде.

Социалното вълнение в пиесата е съпроводено от специфична музика. Третата част от „220 жилища“ е в етап на подготовка в „Културната фабрика на Абиджан“.