Депутатите от бюджетната комисия приеха с 13 гласа "за" на първо четене Закона за държавния бюджет. Текстовете бяха подкрепени от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС.

Партиите ще правят предложения за изменения в план-сметката преди второто четене.

От ГЕРБ-СДС определиха бюджета като “компромисен” като основната им критика беше свързана с размера на дефицита. В бюджета той е заложен на 3%. От ГЕРБ настояват да е по-нисък.

От ДПС обявиха, че напротив - подкрепят високия дефицит, ако се използва за инвестиции.

Остро срещу бюджета възразиха от "Възраждане", БСП за България и ИТН. Мотивите - недостатъчно развитата социална политика и високото ниво на дълг.

Асен Василев: Ниският дефицит води до политика на стабилната бедност

Поддържането на нулев дефицит или 1% от брутния вътрешен продукт би означавало политика на стабилната бедност. Това обяви финансовият министър Асен Василев в отговор на критики от страна на БНБ и Фискалния съвет, предаде БНТ.

Василев присъства на обсъждането на трите ключови бюджета - на държавата, на здравната каса и на държавното обществено осигуряване в ресорната парламентарна комисия.

"Чухме много становища, че трябва да поддържаме 1% или нулев дефицит. Това е политика на стабилната бедност, ние сме стабилни - не поемаме никакви рискове. Разликата между нас и Европа остава голяма. Ако искаме България реално да достигне Европа трябва да правим нещо по различно отколкото сме правили досега", обясни Василев.

По думите му именно затова и разходите са толкова високи в сравнение с приходите. Заложеният дефицит за 2024 година е в рамките на 3% или 6,2 млрд. лева. Недостигът ще се финансира със заеми.

"Не искаме да увеличаваме данъците и не го правим. Мерките по събираемост дават вече резултати. Тук въпросът и разговорът с бизнеса как да бъде изсветлен. Нормално е да има съпротива, защото едни хора ще трябва да започнат да плащат данъци", коментира финансовия министър.

Управителят на БНБ: В Бюджет 2024 има разминавания между фискалната и паричната политика

Проектът на бюджета за 2024 г. създава предпоставки за дисбаланси в икономиката, обяви по време на заседанието на бюджетната комисия в парламента управителят на БНБ Димитър Радев.

По думите му, така заложения дефицит е прекалено голям. В най-добрия вариант той трябва да бъде в рамките на 1% през следващата година и нулев до три години, смята той.

“Не е реалистично да го постигнем, наясно съм. Това, което е реалистично обаче, е че трябва да бъде заложен ясен тренд да се намали дефицитът в тригодишната прогноза - нещо, което ние не виждаме”, обясни Радев.

По думите му, именно заради прекалено високите разходи спрямо приходите в бюджета инфлацията има предпоставка да расте, вместо да намалява. Така се получава разминаване между провежданата политика от БНБ по отношение на парите и тази на министерството на финансите по отношение на бюджета.

Управителят на БНБ обърна внимание също, че заложеният фискален резерв не отговаря на нормативните изисквания. Минималният му размер остава 4.5 млрд. лева, колкото е в момента, но това е ограничение само до размера на т.нар "Сребърен фонд". Трябва да има повече пари в него, посочи Радев.

Друга критика на Димитър Радев е, че няма необходимите буфери в бюджета за планираните разходи.

Все пак управителят на БНБ отбеляза и две положителни неща свързани с план-сметката. Първо, той е предложен и се очаква да бъде приет до края на годината, което ще нормализира бюджетната процедура и второ - има заложени ясни цели, но все още има недостатък по начина, по който те ще бъдат постигнати.