Общество

Първа копка на линия 3 на метрото до "Арена София"

От Euronews България Euronews България
Terziev Parva Kopka Metro BGNES Снимка: БГНЕС

Строителството на разширението на линия 3 на софийското метро започна с първа копка днес. Подземната железница ще продължи през кварталите „Гео Милев“ и „Слатина“, покрай „Арена София“, „София-Техпарк“ и Цариградско шосе, предаде БГНЕС.

Удължението на метрото се очаква да завърши през 2027 година.

„За нас развитието на градския транспорт е централна тема и ние ще продължим да инвестираме в развитието на метрото“, заяви кметът на София Васил Терзиев по време на церемонията. Той благодари на предишната администрация и на всички, които са участвали в развитието, подготовката и финансирането на проекта.

„Това, с което се ангажираме, е да продължим тази добра традиция, така че 2027 г., когато този проект бъде завършен и други, които тепърва започват, да има пак кой да дойде да прави първи копки и да развиваме транспорта на града“, каза още кметът на София. Той изрази готовност неговата администрация да направи всичко възможно, за да бъде оказано пълно съдействие на всички нива, за да може този проект да бъде приключен навреме.

„Да тръгне и всичките живущи в тези райони да могат да се възползват от един много по-удобен начин на придвижване“, коментира Васил Терзиев.

Министърът на транспорта Георги Гвоздейков заяви, че е време софиянци да слязат от колите си и да се качат на метрото. „Понеже живея в "Люлин" и трябваше да стигна до „Дружба“ в пиков час, сутринта в 07:30 ч., ми костваше един час и пет минути това пътуване. Видях обаче нещо много интересно и това беше огромният трафик между Орлов мост и връзката с булевард "Ситняково" и Румънско посолство“, обясни министърът. Той коментира, че именно с тази линия този трафик може би ще бъде облекчен.

Бойко Благоев, ръководител на представителството на ЕК у нас, подчерта, че инвестирането на близо 55 млн. европейски средства в разширяването на софийското метро ще повлияе пряко върху ежедневието на софиянци и ще намали ефекта на вредните паркови газове, фините прахови частици, оловните аерозоли с няколко хиляди тона годишно.