В петък Европейската комисия предложи вносът на руско злато да бъде включен в нов пакет от санкции, насочени към разтърсване на руската икономика.

Изпълнителният орган на ЕС не разглежда предложените ограничения като седми кръг от санкции, срещу които много държави-членки вече се обявиха, а по-скоро като пакет за „поддържане и привеждане в съответствие“.

Това обаче ще въведе ново ембарго - този път върху руското злато.

Благородният метал представлява най-големият износ на Русия след енергията и е на стойност над 18,5 милиарда евро през 2020 г.

Според The ​​Observatory of Economic Complexity, която събира данни за международната търговия, по-голямата част от златото на Русия е отишло в Обединеното кралство през тази година, а останалите 2 милиарда евро са разделени между Швейцария, Казахстан, Турция и Индия. 

За ЕС обосновката зад ембаргото е, че по този начин се се присъедини към основните си международни партньори, както бе обещано по време на срещата на Г-7 в Германия миналия месец. САЩ, Великобритания и Япония вече наложиха такава санкция срещу Москва.

Това също трябва да нанесе значителни щети на руския елит и икономика, тъй като благородният метал се превърна в сигурно убежище през последните месеци за олигарски, които купуват златни кюлчета в опит да смекчат въздействието на западните санкции върху Русия.

Затягане на санкциите

Останалата част от предложения пакет има за цел да затвори вратичките и да засили спазването на шестия кръг от санкции, които вече са наложени срещу Москва, откакто започна войната си в Украйна на 24 февруари.

Те са насочени към износа за Русия на високи технологии, особено ако могат да се използват и от военните, определени видове машини и транспортно оборудване, както и вноса в ЕС на руски въглища и други твърди изкопаеми горива, стомана и желязо, дърво, цимент, суров нефт и рафинирани петролни продукти. 

Всички тези стоки също са забранени за транзитно преминаване през ЕС.

Големите руски банки също бяха атакувани и бяха изключени от международната система SWIFT, с което им отразя достъпа да получават чуждестранна валута. Междувременно чуждестранните резерви на Руската национална банка бяха замразени, както и чуждестранните активи на стотици олигарси и високопоставени руски служители. 

Новият пакет също така ще засили „изискванията за докладване с цел затягане на замразяването на активи в ЕС“, ще разшири списъка на санкционираните физически и юридически лица и ще изясни „точния обхват на някои финансови и икономически санкции“, каза ЕК, в опит да предостави по-ясни насоки на трети страни относно това, което санкционира Съюзът.

Русия например хвърли вината за скока на цените на храните върху западните санкции, което ЕС и партньорите му категорично отхвърлят, подчертавайки, че мерките им не възпрепятстват търговията със селскостопански продукти между трети страни и Русия.

Решение се очаква през следващата седмица

„Предлагаме днес да затегнем нашите тежки санкции на ЕС срещу Кремъл, да ги прилагаме по-ефективно и да ги удължим до януари 2023 г. Москва трябва да продължи да плаща висока цена за своята агресия“, каза председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен в изявление. 

Жозеп Борел, върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, каза междувременно, че с тези нови ограничения „ние продължаваме да се насочваме към тези, които са в близкия кръг на Путин и Кремъл“.

„Днешният пакет отразява нашия координиран подход с международните партньори, включително Г-7. В допълнение към тези мерки, аз също ще представя предложения на Съвета за включване в списъка на повече физически лица и организации, със замразени активи и ограничена възможност за пътуване“, добави той. 

Сега държавите-членки трябва единодушно да одобрят пакета на Комисията.

Високопоставен дипломат от ЕС каза пред репортери в петък следобед, че не трябва да се взема решение за санкции в понеделник по време на срещата на министрите на външните работи на ЕС.

Мерките обаче може да бъдат одобрени на среща на посланиците на ЕС в сряда.