Близо до града, далече от хората: Разказ за обезлюдените странджански села
Елена Танева
Споделете статията
Странджа планина. Тук времето е спряло. Малък тесен път ни води към село Голямо Буково. Тук и на още четири села кметски наместник е Пенчо Пенчев. С болка той споделя, че жителите в тези населени места бавно се топят.
Възрастни хора, всички са възрастни над 75 години. Село Тракийци е един човек.
От три години селото има проблеми с питейната вода, а все по-малко хора се заселват в този регион заради липсата на поминък. Тук няма магазини, аптека или храна, освен тази в градината.
Автобуси има в месеца два пъти и всички нужди се снабдяват от роднини, близки и деца.
Пенчо Пенчев изтъква и красотата на Странджа и не крие надеждите си за развитие на селския туризъм.
Чистият въздух и природата - това е най-хубавото. И всички хора, които си направиха вили и идват на гости, това е заради тишината и спокойствието. Но имаме един проблем и той е, че нямаме вода и сме на режим. Това е най-наболелият проблем в момента – нямаме питейна вода, на режим сме и пътят е доста развален.
Колкото по на Юг отиваме, толкова по-малко се оказват жителите на селата. Влизаме в село Кирово. Тук живеят 12 души, а по-малко са тези в съседното село Граничар. Тук наистина времето е спряло.
Селото беше пълно, всяка къща имаше по две, три семейства. А сега е, какво да ви кажа, ужас. Ужас е направо.
Бай Кольо се отказал от скъпия живот в града. Милее за родното си място, което по думите му изчезва бавно.
Няма училища, няма магазини, препитание няма, нямат хората препитание. Странджата се обезлюди. Историческо място, това са най-хубавите села. Белеврен едно време е било най-голямо село. Било е по-голямо от Момина Църква и Факия.
Продължаваме към северните склонове на Странджа почти до самата турска граница. Идваме в Белеврен, изпълнен с тайнственост и легенди. Тук живеят само шестима души. Всички други напуснали селото, старите си отишли от този свят, а наследници на стари къщи не идвали с години. Тук живее сам и 77-годишният Петър Шивачев, който вини за обезлюдяването местните българи, напуснали родните си места и държавата, позволила им това да се случи.
В село Белеврен хляб доставяли само през петък. На Петър Шивачев не му тежи да пътува до най-близкия град ако се наложи да си купува провизии. Ако натрупа сняг зимата, ще бъде малко трудно. Но пък е успял да пътува до своята избирателна секция, за да гласува.
С тъга от самотата, но щастлив, че има шанс да разкаже за селото си, Петър Шивачев си спомня разкази на местните жители за Илинденско- Преображенското възстание и за времето, когато селото е било пълно. И ни показва пътя към село Тракийци. Път, който вече е непроходим, към единствения жител, който живее там.
Споделете статията
