Куба е тропически рай, разположен на 110 хиляди квадратни километра. Дългият 1255 километра остров граничи с Атлантически океан на север и Карибите на юг. Обширни равнини, планини, примамливи бели плажове и пълни с подводен живот коралови рифове. Почти 15 на сто от територията на Куба е защитена в 80 национални и 195 местни резервати. В далечния запад се намират едни от най-впечатляващите земни образувания в страната. Заоблените бледолилави варовикови хълмове, прорязани в долините. Рядък природен феномен, формирал се в течение на стотици милиони години чрез постепенното разтваряне и отмиване на варовиковите скали от подпочвените води.

„Тези образувания в Куба наричат моготес или купи със сено и са отличителната черта на района Винялес.“

Вале де Винялес е обширна долина, покрита с гъсти гори и хълмове, приличащи на гигантски зелени купи сено. Червеникавата богата почва е подходяща за отглеждането на тютюн и не случайно казват, че тук се произвеждат най-добрите сортове на планетата. Долината е обявена от ЮНЕСКО за паметник на световното природно наследство. Тук се среща корковата палма – вид, който според учените съществува от 250 млн. години. Наблизо се намират дълги подземни галерии и зали, пълни със сталактити и сталагмити, реки и езера. На една от панорамните площадки в района може да се насладите на гледката към моготес. Неповторимо и запомнящо се място.

Пътуването ни продължава в съвсем друга посока.Отправяме се към Сиенфуегос. Град, пропит с френско влияние. Това е третият по големина пристанищен град в Куба. Името му означава „100 пожара“, но в действителност градът е кръстен на губернатора Дон Хосе Сиенфуегос. През 1817 одобрява план за заселването на френски емигранти. Сиенфуегос е известен с най-голямата петролна рафинерия и захарния си терминал.

В заведението, където ще обядваме, съдбата среща един варненец с кубинеца, който е влюбен в морската ни столица.

В Сиенфуегос се намира архитектурното бижу Паласио де Вале. Дворецът е завършен през 1917-та година в неомавритански стил. Мароканските майстори занаятчии добавят пищно декорирани елементи, витражи и перила. Мудехар и Готика придават грациозност на сградата. Тук можете да изпиете по едно кафе или разхладителен коктейл, да похапнете или просто да се разходите по етажите, за да разгледате архитектурата.

Тръгваме на път към сърцето на Куба - Санта Клара. Градът е тясно свързан с отдадения на социалистическите идеали Че Гевара, който водил последната успешна битка за свалянето на генерал Батиста. Санта Клара се бие яростно във войната за независимост на Куба. Тук се намира бронираният влак Трен Блиндадо, изпратен да подсили съпротивата на Батиста. През 1958-ма година бунтовническата група на Че Гевара дерайлира машината, натоварена с боеприпаси и мъже. След битка войските се предават. Брилянтният командир побеждава и така решава съдбата на диктатурата на Батиста. Ръководи революцията рамо до рамо с Кастро. Става шеф на Националната банка и министър на финансите. След години напуска Куба и заминава за Боливия с цел да запали бунтове из целия континент. Селяни го предават а през 67-ма е екзекутиран от боливийската армия. Кастро го издига в култ. Неговото мото „Към победа, винаги“ се разпространява из цяла Куба.

В Санта Клара на площада Пласа де ла Революсион е издигнат мемориалния комплекс с бронзовата статуя на най-почитания революционен герой на Куба - Ернесто Че Гевара, който държи пушка в ръка. В музея под паметника се пазят предмети от живота на Че от детството му в Аржентина до смъртта му в Боливия през 1967-ма. Снимането вътре е забранено.

„През 1997-а останките на Че Гевара са пренесени от Боливия тук в Мемориала в Санта Клара.“

В мавзолея до вечния огън архитекта на кубинската революция почива до другарите си. Пред мемориала са засадени 28 палми – символ на годината, в която е роден 1928-ма. По 14 от всяка страна, като показват датата, на която е роден – 14 юни.

„Карибски живот. В Куба никой, за никъде и за нищо не бърза. Пълен релакс!“

Кубинците обичат живота и го живеят истински. Независимо от хилядите проблеми, които имат, от бедността, лишенията и всички тези неща, за които ние сме презадоволени, а те може би никога няма да имат. И въпреки това – те са усмихнати, щастливи и могат без много от западните ни капризи.