Беше доста силна година за българското гребане, тъй като след последното състезание успяхме да влезем отново в олимпийския живот и дух. Десислава Ангелова успя да покрие квота, бронзов медал на Емил Нейков, моят син, шесто място на двойки.

Това каза „В темпото на Кари“ Румяна Нейкова - олимпийска шампионка и пример за човек, който макар далеч от активната кариера, прави всичко по силите си, за да помага на спорта, който обича.

Трябва да си направим анализ на този тригодишен цикъл и да видим какво можем да направим в следващите шест месеца. Имаме шансове за покриване на още квоти.

Нашите състезатели успяват да се класират, но ни трябва подрастващото поколение, а те израстват в изключително тежки материални условия. Условията в Панчарево са мизерни. Надявам се, че след световното първенство в Пловдив ще се обърне внимание на това.

Една спортна кариера е истински начин на живот, аз имам 25 г. спортна кариера. Никога не съм се замисляла дали ми е било лесно или трудно. Още от малка много обичах да гледам спорт и нашите спортисти да се класират на първо място. Това винаги е било една цел за мен. От 90-а до 2000 г. бяха изключително тежки години за българския спорт.

За висок спортен резултат се изисква изключително търпение. След като родих първия си син и после се върнах обратно на тренировка, резултатите ми бяха изключително слаби, дори и за девойка. Но имах търпение.

2008 г. беше най-тежката ми Олимпиада, защото знаех, че това е последният ми шанс. След 4 г. щях да съм на 40 г. Получих контузия в кръста непосредствено преди старта в Пекин и си казах „край“. Но златните ръце на масажиста бачо Венци ме върнаха и спечелих олимпийското злато.

Всеки, който иска да успее в нещо винаги трябва да прави нещата, така че да водят до крайния успех и целите, които си е поставил.

Вижте цялото интервю във видеото.