През последните 25 години Европа е похарчила повече средства за пътища, отколкото за железници. Кои обаче са страните, решили да се противопоставят на тази тенденция?

Нов доклад разкрива, че през последните три десетилетия железопътната мрежа в Европа е намаляла драстично, докато инвестициите в пътища са нараснали.

Дължината на автомагистралите в Европа, например, е нараснала с 60% между 1995 г. и 2020 г., или с 30 000 км, сочи изследване, проведено от германските тинк-танк институти Wuppertal Institute и T3 Transportation по поръчка на Greenpeace.

В същото време железопътните линии са се свили с 6,5%, или 15 650 км, а повече от 2 500 железопътни гари са били закрити. Данните разкриват как правителствата дават приоритет на автомобилите пред железопътния транспорт, предупреди старшият координатор на кампанията за климата на "Грийнпийс" в ЕС Лорелей Лимузин.

"Това е пряк резултат от това, че правителствата разрушават местните и регионалните железопътни мрежи, докато наливат пари в пътища", смята Лимузин.

И все пак, изследването разкрива положителна страна: тенденцията показва, че разликата във финансирането на автомобилните пътища и железниците намалява. Докато между 1995 г. и 2018 г. европейските държави са похарчили 66% повече за пътища, отколкото за железници, то през периода 2018-2021 г. разликата пада до 34% повече средства за разширяване на пътищата, отколкото за модернизиране на жп мрежата.

Въпреки това разликата все още е стряскаща, коментира Лимузен.

"Правителствата и ЕС трябва да веднага да прекратят това демонтиране на нашите железопътни линии, да отворят отново неизползваните релси и да инвестират в железопътния транспорт. Както и да спрат огромните субсидии за пътища, които разрушават климата, замърсяват въздуха и правят живота на хората нещастен", посочи тя.

Кои европейски държави са инвестирали най-много в обществения транспорт?

Влаковете са един от най-екологичните начини за придвижване. Леките автомобили, микробусите и камионите са отговорни за 72% от емисиите на транспорта в Европа, докато на железопътния транспорт се падат едва 0,4%. Въпреки това обаче правителствата продължават да наливат пари в отделящата повече вредни емисии автомобилна инфраструктура.

За периода 1995-2020 г. страните от ЕС, Норвегия, Швейцария и Обединеното кралство са похарчили приблизително 1,5 трилиона евро за пътна инфраструктура и само 930 милиарда евро за железопътна.

Десет държави отчитат нетно увеличение на дължината на железопътните си мрежи от 1995 г. насам. Това са Белгия, Хърватия, Естония, Финландия, Ирландия, Италия, Нидерландия, Словения, Испания и Швейцария.

По-голямата част от закриването на железопътни линии е извършено в Германия (намаление с 6 706 км), Полша (с 4 660 км) и Франция (с 4 125 км). Въпреки това тези три държави все още са с най-голяма обща дължина на мрежата, следвани от Обединеното кралство и Испания.

Между 2018 г. и 2021 г. само Австрия, Белгия, Дания, Франция, Италия, Люксембург и Обединеното кралство са инвестирали повече в железопътния транспорт, отколкото в пътищата. В Румъния разликата във финансирането е особено голяма, като правителството е изразходвало 12 пъти повече средства за пътища, отколкото за железопътен транспорт.

Най-голям ръст на дължината на автомагистралите се отчита в Ирландия, Румъния и Полша, а най-малък - в Литва, Латвия и Белгия. В 15 от 30-те анализирани държави дължината на магистралите се е увеличила повече от два пъти, включително в Испания, Норвегия и Гърция.

Какво според изследователите трябва да се направи, за да се подобри европейската железопътна мрежа?

Няколко европейски държави въведоха евтини тарифи за обществен транспорт в опит да намалят вредните емисии. Повече от три милиона души са закупили германския билет Deutschlandticket на цена от 49 евро на месец, който позволява пътуване с всякакъв вид транспорт на близки разстояния.

Но евтините билети не са достатъчни. Грийнпийс призова политиците да ги пренасочат средства от магистралите и летищата към железопътния и обществения транспорт, както и във велосипедната мрежа.

Изследователите смятат, че повече от 13 500 км затворени железопътни линии могат да бъдат отворени отново "сравнително лесно".

"Европейските нации са поели ангажимент да намалят енергийната и транспортната бедност и те са ангажирани с Парижкото споразумение", изтъкват авторите на доклада.