Най-голямата руска частна петролна компания „Лукойл“ хвърля огромна икономическа и политическа сянка върху България. Но привилегированата енергийна компания е в опасност, защото дерогацията от петролните санкции на ЕС, с която се ползва нейният български клон изтича в края на следващата година. Това ще сложи край на уникалната и много печеливша дейност на компанията и изключително благоприятната ѝ позиция да снабдява своята огромна рафинерия „Нефтохим“ в черноморското пристанище Бургас със собствен евтин суров петрол.
Така започва анализ на „Политико“ за рафинерията в Росенец.
Бъдещето на рафинерията "ще бъде история на упадък", каза Виктор Катона, ръководител на за пазарна информация на фирма Kpler. Ако дейността на рафинерията е застрашена, правителството е готово да я поеме, "ако е необходимо, заяви министърът на отбраната на България Тодор Тагарев пред изданието през юни. По думите му, "това е въпрос, който може да бъде решен."

Засега „Лукойл“ владее България

По данни на Кплер тя внася 3 млн. барела руски петрол месечно, което прави България четвъртия по големина купувач на московски суров петрол в света след Индия, Китай и Турция. „Нефтохим“, чиито внушителни комини се виждат от 10 км, осигурява 80% от дизела и бензина за нуждите на България, което е една десета от БВП на страната.
Рафинерията е "много важна, защото тя е най-големият доставчик на работа и дава най-добрите заплати" в региона, каза кметът на Бургас Димитър Николов. Заедно с близкия терминал за внос на петрол "Росенец", в съоръженията работят 5000 души. "За мен като кмет е важно рафинерията да функционира, защото тя е част от икономическата сигурност на града", каза той и добави, че затварянето й би било "немислимо".
Този икономически и енергиен отпечатък означава политическо влияние. "В България има коалиция на „Лукойл“, която се формира веднага след началото на всеки парламент“, каза Делян Добрев, председател на комисията по енергетика в Народното събрание, който ръководи усилията за ограничаване на влиянието на "Лукойл". Той е внесъл 18 предложения през последната година за ограничаване на влиянието на компанията, но повечето от тях са останали без резултат.
"Лукойл" успява да превърне икономическия си отпечатък в голям политически лост за влияние", като финансира медии и партии, казва Мартин Владимиров, експерт в Центъра за изследване на демокрацията. "Влиянието му върху българските политически и икономическия елит е огромно."
Това влияние е "толкова голямо", отчасти защото "българската държава не е способна да се справи с кризата при евентуално внезапно спиране на доставките на суров петрол от Русия", казва Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия, който сега работи като анализатор. „В миналото „Лукойл“ е разчитал на подкрепата на местните проруски медии, както и на политици, на които оказва влияние чрез местни посредници като купувачи на горива на едро“, заяви Василев.
В отговор на твърденията, базираната в Москва фирма, посочи наскоро публикуван от „Политико“ материал, в който "отрича всякакви обвинения в политическа ангажираност".

Лобистки усилия

Зависимостта на България от руския суров петрол беше сред причините страната да лобира за освобождаване от санкциите на ЕС срещу вноса на руски петрол. Усилие, което бе подкрепено от целия политически спектър, включително от реформисткия министър-председател Кирил Петков.
Миналата година София получи единствената дерогация в ЕС за внос на суров петрол по море, докато няколко държави получиха разрешение да продължат да купуват петрол по тръбопроводи за ограничен период от време. В преговорите с ЕС водещ беше финансовият министър Асен Василев, който заплаши че ще наложи вето на пакета от петролни санкции, ако София не получи изключение. Министерството на финансите отрича Василев да е лобирал от името на „Лукойл“. Министерството заяви, че ключовата обосновка, използвана от Василев при осигуряването на дерогация за България, е, че рафинерията е продавала гориво на Украйна. Преди това Петков заяви пред Die Welt, че горивото, произведено в „Нефтохим“ е било изпращано в Киев, като се твърди, че е доставяло повече от една трета от горивото на Украйна в началото на войната миналата година.
„Лукойл“ заяви пред „Политико“, че е "международна частна компания, която няма държавен дял" и отрича да има "постоянни договори за доставка на петролни продукти за Украйна". Другият аргумент беше, че зависимостта на България от руския суров петрол я прави икономически уязвима от ембаргото и че сделката ще намали цените на горивата. Министерството на финансите съобщи, че цените на дребно на дизела са спаднали с повече от 20% през шестте месеца след началото на дерогацията, но Владимиров отбеляза, че подобни спадове са се случили и в други страни от ЕС, които не са ползвали подобни изключения. Комисията не отговори на запитванията за коментар.
Няма "абсолютно нито един аргумент за това, че тази дерогация е за България", тъй като тя не е довела до намаляване на цените на горивата за потребителите, каза Добрев. Рафинерията може да работи и без суров петрол от Москва, според мозъчния тръст CSD.
Към споровете се прибавя и фактът, че "Лукойл" и неговите дъщерни дружества доставят гориво на руската отбрана – Министерството на отбраната, Черноморският флот и оръжейната промишленост, се посочва в доклад на разследващия орган Proekt, а нейният висш изпълнителен директор е бил подложен на санкции от страна на Обединеното кралство и САЩ.

Прекъсване на връзките

Но сега влиянието на Москва в България е застрашено. Въпреки че е исторически съюзник на Русия, София твърдо подкрепя Украйна във войната – изпраща оръжия и боеприпаси. Миналата година тя отхвърли исканията на Кремъл да плати газ в рубли, с което България стана първата страна от ЕС, която беше отрязана от руския газ.
Миналия месец българските депутати гласуваха за прекратяване на споразумение, което предоставя на „Лукойл“ контрол над терминала за внос на суров петрол в Росенец. През януари правителството заяви, че фирмата ще трябва да започне да плаща местни данъци за пръв път, като парите ще отиват във фонд за енергийна сигурност. Но фирмата не е платила нищо, откакто е наложена тази мярка, според Добрев. "Доколкото ни е известно, законодателството все още не е влязло в сила и не сме били информирани от властите относно размера на тази вноска", заявяват от „Лукойл“ пред „Политико“. Фирмата добави, че "винаги е изпълнявала изцяло своите задължения" по отношение на пристанище Росенец "и не вижда основания за прекратяването му".
Проблемите на "Лукойл" вероятно ще нараснат след изтичането на дерогацията. Добрев изчислява, че освобождаването е довело до покачване на печалбите на „Лукойл“ до 2 млрд. евро в България през последните 12 месеца, като данъчните приходи "са използвани за финансиране на Путин". Но ако София не успее да получи нова дерогация, позицията на „Лукойл“ в България вероятно ще се свие.
"Те са тук, защото са се възползвали от големи пропуски в управлението и генерираха много пари", казва Владимиров. "Не мисля, че „Лукойл“ има стимул да да остане ... защото вече няма да може да генерира тези огромни печалби."