„Водени от политически недоимък, днес късаме парче по парче от миналото, за да строим сглобката на политически угодна и небългарска история. На път сме за срам да пишем нова епопея, в която да направим Вазов герой от „Епопея на обречените“. Нямаме право на това!“ С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова се обърна към жителите и гостите на град Габрово на тържествената заря-проверка по случай 146 години от Шипченската епопея.

„Страшно е днес да имаме пластмасова духовност, никому не са нужни самохвални и напудрени фрази, а някак боязливо да си спомняме за дълга към отечеството и славните ни герои. Трябва отново да прочетем 12-те оди на Вазов и да си отговорим на въпроса дали и ние строим българската бъдност“, призова вицепрезидентът. Тази година се навършват 140 години от написването на „Опълченците на Шипка“ от Иван Вазов.

„Днес, когато се сблъскваме с отчуждение и разделение, трябва да си спомним, че изконното усещане на българина за свобода, независимост, справедливост е невидимата спирала в ДНК-то ни. Над всичко стои гордостта, че сме българи. Онези, които се опитват да оскверняват българската история, трябва да срещат нашето отрицание и съпротива“, подчерта Илияна Йотова и припомни думите на Левски, че ако трябва, за България ще жертваме и себе си.

В словото си вицепрезидентът изтъкна, че Шипка е чутовният връх, с който всеки се съизмерва. „Шипка спасява България, боевете при Шипка са преломният момент в Руско-турската освободителна война, в който с  храброст и героизъм руски войни и български опълченци, водени от най-родолюбиви чувства, от мечтата да видят свободна България, дават себе си, за да удържат върха“, заяви Йотова.

Вицепрезидентът посочи, че Руско-турската освободителна война не е война само между две империи, а дело общо, българско. „Българското опълчение получава на Шипка своето бойно кръщение и слага началото на редовната българска войска. Шипченската епопея показва, че има един народ, погледнал през светлината на Паисиевите страници за славното си историческо минало, извоювал своята духовна независимост, дръзнал да мисли за бъдещето си“, подчерта Илияна Йотова. „Душевната храна, която бяха получили опълченците, бе духовната мистика на Възраждането – ще напише години по-късно Симеон Радев. Защото Възраждането бе просвета, народност, свобода. Над тия три стремежа бе гордостта, че си българин“, изтъкна вицепрезидентът.

Да помним българската история, да я предаваме на поколенията, всеки опит да бъде пренаписвана трябва да среща нашето отрицание, призова Илияна Йотова. „Тази памет е българската бъдност“, подчерта тя.