Жените по-рядко се кандидатират за участие в парламентарни избори и съответно по-рядко са избирани. Това сочат данните от изследване на Националния статистически институт за равнопоставеността на половете в управлението към 2021 г., става ясно от съобщение на института.
На изборите през ноември 2021 г., например, жените кандидати за депутати са 29.9 на сто, а жените, които са избрани - 22.5%.

Дамите са и едва 12% от председателите на парламентарни комисии. Подобно е съотношението и в Европейския парламент - 29.4% жени евродепутати от България , като така страната ни се нарежда на 22-ро място по представителност на този пол.

Според изследването най-висок относителен дял на ръководни длъжности, заети от жени, има в съдебната власт – 53 на сто, а най-нисък - в законодателната, където са под една четвърт.
Жени са две трети от съдиите, като най-висок дял на жени съдии има в административните (77.9%) и върховните съдилища (74.7%).

В изпълнителната власт дамите заемат по-голям относителен дял в ръководствата на изпълнителните агенции (63.8%) и специализираните териториални администрации (64.8%), докато 72.6% от ръководния състав на министерствата са мъже.

Мъжете заемат 72.5 на сто от ръководните длъжности в държавните компании и са над 70 на сто от кметовете и общинските съветници.

В публикацията са обхванати 22 163 ръководни длъжности на високо и средно управленско ниво в институциите на законодателната, изпълнителната и съдебната власти и в други самостоятелни структури извън тях като според данните мъжете заемат 63.5% от ръководните длъжности на високо и средно управленско ниво, а жените – 36.5%.