Ние разговаряме от много време за ремонт на тази система с контрола върху лекарствата. Тя ще реши частично проблема. Но трябва и много други мерки. Чуваме за законодателни промени, но не чуваме за законните органи да се самосезират.

Това каза в студиото на Euronews Bulgaria бившият здравен министър Илко Семерджиев.

Самото министерство само обявява намерение. Такива неща са се случвали и друг път през годините, макар и не в такъв мащаб. Сега над 390 лекарства липсват, а 2017 г. липсваха около 70, но тогава правехме съвместни проверки с МЗ и НЗОК, ИАЛ, НАП, Агенция „Митници“. Има много мерки, които трябва да се прилагат и нормативните не са единствени.

Това е неетична практика, да се използват за отслабване. Инсулините трябва да се използват за хора с диабет. Това е нравствен проблем, тези хора трябва да знаят, че ощетяват болни хора. Когато се купуват от други страни не се знае дали заместителят е подходящ. Правят се измервания на нивата на кръвната захар в болница, профили – сложен процес. А ако сме в несигурност дали утре няма да изчезне и заместителят, нали си представяте до каква психоза може да доведе това.

Преместването на едни кадри от един град в друг, както във Враца - това може да тушира напрежението, но не означава, че ще го ликвидира. Когато преместим едни хора на друго място, ще оголим първото. Трябва да има сериозни мерки.

Как може да се реши този въпрос – с държавни политики. Второ, тези които ползват услугите на медицинските кадри в местната власт също трява да учстват. Кметът на Враца ще осигури общински жилища, което е добре, но е трябвало да стане много по-отдавна. Трето – възнагражднението. Няма как да оставим лекарите на дъното на тази икономическа йерархия и да очакваме от тях саможертва.

Парите за заплати се увеличиха се с едни 30 милиона, но това не е политика на министъра на здравеопазването. Но тази година има с 1 милиард по-малко пари за здравеопазването. Какво очакваме да се случи?

Знаем как да кажем на младите хора да останат, но не го прявят, не се взимат адекватни решения.

Например с 4,8 процента в БВП имаме стимулирано частно разлащане в здравния сектор. Не случайно СЗО по свои оценки казва, че 35-40% от българското здравеопазване се финансира от джоба на хората. Не е ли по-добре здравната вноска да стане 10 процента, а да смъкнем частните плащания. Ние сме с най-ниската здравна вноска, това е политическо решение.

Ние можем да организираме този ресурс без да го качваме много – вноската да стане от 8 на 10% и от 3.5 млрд. частни плащания ги намалим на милиард ще има видима промяна.

Неходенето на профилактични прегледи е идентичен на този защо имаме толкова пушачи в България. Очевидно е, че Министерство на здравеопазването не мотивира хората да водят здравословен начин, да правят безпалтен профилактичен преглед. Няма как общопрактикуващият лекар да гони пациентите, това е решение на всеки индивид и той трябва да бъде отговорен към себе си.

Вижте цялото интервю във видеото.