Цвят

Как медиите отразиха стъпването на човек на Луната преди 54 г.

От Euronews България Euronews България
LUNA ESPECIALES 19186794926503 Снимка: AP/NASA

Американският космически апарат "Ийгъл" каца на повърхността на Луната в района на Морето на спокойствието в 20 часа и 17 минути средноевропейско време (22 часа и 17 мин. българско време) на 20 юли 1969 г. След осем часа за първи път човек стъпва на Луната - това е астронавтът Нийл Армстронг, последван от Едуин Олдрин. В мисията "Аполо 11" (16 - 24 юли 1969) участват астронавтите Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин.

Само няколко години по-късно започват теориите на конспирацията.

 

Те се опитват да докажат, че мисията е била измама, постановка, която да покаже, че Америка печели космическата надпревара срещу Съветския съюз.

Вижте събитията около изстрелването, пътуването на "Аполо 11" към Луната и кацането на космическия апарат "Ийгъл" както в бюлетина "Международна информация", така и в специалните издания, събрани от БТА:

 

"Аполо 11“ на път към Луната

 

Ню Йорк, 16 юли 1969 г. /БТА/

Днес в 15.32 ч. от ракетния полигон в Кейп Кенеди /щат Флорида/ бе изстрелян космическият кораб "Аполо 11“ с трима космонавти на борда: Нийл Армстронг, 38-годишен, цивилен, командир на кораба, Едуин Олдрин, 38-годишен, полковник от ВВС, и Майкъл Колинс, 39-годишен, подполковник от ВВС. 
Целта на този експеримент е двамата космонавти Армстронг и Олдрин да стъпят на Луната.
Тристепенната ракета "Сатурн 54, с която е изстрелян корабът, е дълга 85 м., тежи 3100 тона и има начален тласък 3 375 000 кг. Резервоарите ѝ съдържат 2600 тона течно гориво.

Корабът се състои от три основни части – триместна командна кабина, лунен модул /ЛЕМ/ и помощно отделение. Конусообразната командна кабина е свързана с лунния модул чрез съединителен проход на носа ѝ. С лунния модул космонавтите Армстронг и Олдрин трябва да се спуснат на Луната. Модулът има двигател за спускане, който трябва да бъде използван при прилуняването, и друг двигател, с който да се отдели от Луната.

***

 

Факти и цифри за полета на "Аполо 11“ 

 

Кейп Кенеди, 16 юли 1969 г. /АП/

Космонавти: Нийл Армстронг, цивилен, Едуин Олдрин, 38-годишен, полковник от авиацията, Майкъл Колинс, 39-годишен, подполковник от авиацията.
Цел: След навлизане в лунна орбита Армстронг и Олдрин с помощта на лунния модул ще осъществят първото в историята кацане на човек на Луната. Те ще проведат 2 и 1/2 часова разходка, по време на която ще проведат научни експерименти, ще съберат образци от лунната повърхност и ще проверят способността на човека да работи в условия на привличане 6 пъти по-малко от земното.
Обща продължителност на времето, прекарано на Луната: 22 часа, след което ще се срещнат с Колинс, който ще се намира с кораба-майка в лунна орбита.
Продължителност на полета до Луната и обратно: 8 дни, 3 часа и 19 минути.
Ракета: 3-степенна ракета „Сатурн 5“, с която космическият кораб „Аполо“ е висок 110 метра и 60 сантиметра. Това е най-голямата в света ракета с първоначално тегло 7,7 милиона фута.
Стойност на полета: „Сатурн 5“, 185 милиона долара, “Аполо 11“, 55 милиона долара, лунният модул, 41 милиона долара, стойност на операциите по изстрелването на кораба плюс операциите по прехващането му в морето - 74 милиона долара или всичко 355 милиона долара.
Обща стойност на програмата „Аполо“ до днес: 22 милиарда долара.

*** 

 

Тримата космонавти на "Аполо 11“

 

Вашингтон, 16 юли 1969 г. /ДПА/

За полета на "Аполо 11" до Луната НАСА събра своя "елитен екип“, състоящ се от Нийл Армстронг, Едуин Олдрин и Майкъл Колинс. Техният богат опит като летци и космонавти, както и безпрецедентната им подготовка определи тези хора да обърнат една нова страница в историята на човечеството.
Командирът на космическия кораб, 38-годишният Нийл Армстронг, бе избран за първия човек, който на 21 юли ще стъпи на Луната. Той е спокоен и въздържан и се смята за един от най-добрите летци-изпитатели на САЩ. Като пилот от морската авиация той е участвал в Корейската война в 78 бойни полета. Заедно с Дейвид Скот Армстронг извърши през март 1966 г. като командир на „Джемини 8“ първото скачване в космоса с непилотирана ракета "Аджена“.
Първият космически полет на първия цивилен измежду американските космонавти доведе и до първото /сполучливо/ принудително кацане в американската космическа програма, след като "Джемини 8“ започна да се клати поради това, че една дюза за управление не можеше да бъде изключена автоматически.
Съпругата на командира на "Аполо 11“ Джанет Армстронг и двамата им синове, Ерик /12 г./ и Марк /6 г./ се надяват, че полетът ще бъде щастлив и успешен.
Около половин час след като стъпи Армстронг на Луната, 39-годишния Едуин Олдрин ще бъде вторият човек, стигнал до нашия естествен спътник. Той е пилотът на лунния модул и заедно с Армстронг ще изследва в продължение на 130 минути лунна лунната повърхност около мястото на кацането.
Одрин е полковник от военновъздушните сили на САЩ, който след 66 бойни полета е събрал цяла колекция от военни отличия от Корейската война. Той завършил известния масачузетски "Инститют ъв текнолоджи“. Като втори пилот на "Джемини 12“ през ноември 1966 г. Олдрин излезе от кабината и прекара в космоса 129 минути. И досега той държи рекорда за извънбордова дейност в космоса.

Заедно със съпругата му Джоан Олдрин ще го очакват децата му Майкъл /13 г./, както и Ендрю и Дженис по на 11 г.

Третият от екипажа на "Аполо 11“ е 38 годишният Майкъл Колинс, който минава за най-мълчаливия от всички американски космонавти. От неговото умение ще зависи до голяма степен как ще протече крайно важното скачване на 21 юли, когато Армстронг и Олдрин се завърнат с лунния модул и ще трябва да се скачат с пилотираната от Колинс кабина-майка. Подполковникът на американските военновъздушни сили Майкъл Колинс беше първият, който по време на „космическата разходка“ през 1966 г. с „Джемини 10“ посети с качената ракета "Аджена“.

Летец-изпитател, инженер и учен са едни от качествата на Колинс, който по време на полета до Луната ще остави на Земята съпругата си Патриша с децата Катлийн /10 г./ и Майкъл /6 г./.

Информациите за полета са ежедневни:

 

Съобщение на Нийл Армстронг

 

Космически център Хюстън, 16 юли 1969 г. /Франс прес/

Виждам от прозореца си американския континент – Аляска, полюса, Куба, северната част на Южна Америка. Не ми стига прозорецът, за да видя повече, съобщи Нийл Армстронг, командир на космическия кораб "Аполо 11“, след като той пое към Луната.

Това беше първия път, когато екипажът на "Аполо 11“ описа „пейзажа“, който се вижда от космическата кабина. Досега, за разлика от космонавтите на "Аполо 10“, които не преставаха да изразяват радостта и учудването си от гледката на Земята, Нийл Армстронг Едуин Олдрин и Майкъл Колинс ограничиха с техните отчети разговорите си със Земята.

Само за момент Армстронг възкликна по микрофона: „Много хубаво“. И тези думи обаче се отнасяха за траекторията, в която навлезе "космическият влак“.

***

 

Първият ден от полета на "Аполо 11“ 

 

Ню Йорк, 17 юли 1969 г. /БТА/

След като летяха дванадесет часа и изминаха почти 100 000 км от дългия път до Луната, американските космонавти Нийл Армстронг, Едуин Олдрин и Майкъл Колинс получиха разрешение да почиват два часа по-рано от предвиденото, след като вечеряха за първи път на борда на космическия кораб. Храната им се състоеше от салата от сьомга, пиле с ориз, сухи сладки, какао, сок от ананас и грейпфрут.

Преди вечерята командирът на кораба Армстронг успя, след един неуспешен опит /поради неизправността на антените на Земята/, да предаде на станцията Голдстоун /Калифорния/ цветни телевизионни снимки на Земята. 

Както предава агенция "Франс прес“ телевизионната камера на кабината-майка, която носи условното име "Колумбия“ сочила към средата на Тихия океан. "Хюстън, обадил се Олдрин, не можете ли да завъртите малко Земята, така че да хванем и малко от континентите“. Армстронг заявил: "Не можахме да снимаме Хавайските острови, но ясно виждаме западния бряг на Северна Америка, Съединените щати, Сиера Невада - чак до Акапулко.“ 

Телевизионните зрители не можаха да различат така ясно подробностите, които космонавтите видяха по земното кълбо. На екраните на Земята се появи като синя топка, забулена в бели облаци върху черен фон. 

Както предава агенция ДПА точно в този момент "Аполо 11“ се намирал на 99 766 км от Земята и се движил със скорост от 8120 км/час. След като лети 23 часа "Аполо 11“ ще се намира на разстояние от 175 896 км от Земята и ще се движи със скорост "само“ 5975 км/час.

Скачването между кабината-майка и лунната кабина, кръстена с условното име "Ийгъл“ /"Орел“/, продължило един час и в Космическия център Хюстън царяла известна тревога поради лошата връзка с космическия кораб, дължаща се на неизправна антена, но от космическия център било съобщено, че тя би могла да бъде лесно поправена от екипажа на кораба.

Пилотът на кабината-майка Майкъл Колинс съобщил, че при скачването изразходвал малко повече от предвиденото гориво, тъй като двата кораба са отдалечили  30,5 метра, вместо 20,11 метра. Кабината-майка е трябвало да се върне към "Ийгъл“ и поради това се наложил допълнителният разход на гориво.

Според ДПА космонавтите носят със себе си знамената на 136 нации и плоча, която ще бъде оставена на Луната със следния надпис:

"Ние сме хора от планетата Земя, които първи стъпиха на Луната през юли 1969 година. Ние идваме с мир за цялото човечество.“

Тази плоча ще бъде закрепена на долната част на лунната кабина, която ще остане на Луната и е подписана от тримата космонавти Армстронг, Олдрин, Колинс и президента Ричард Никсън.

Докато космонавтите ще почиват от космическия център Хюстън ще бъде направен опит да бъдат отстранени няколко "малки шеги“, които не са се харесали на ръководителите на НАСА от досегашния полет на "Аполо 11“. Представител на НАСА заяви обаче - без да уточняват тези "шеги“ - че те не били от съществено значение за мисията.
***

 

Полетът на "Аполо 11“



Космически център Хюстън, 17 юли 1969 г. /АП/

Вчера поведението на командира на космическия кораб "Аполо 11“ Нийл Армстронг напълно отговаряше на името, с което се ползва, а именно това, че  е твърде мълчалив. И останалите двама членове на екипажа приказваха малко.

Въпреки огромния интерес към техния полет, тримата космонавти се оказаха най-въздържаните от всички, участвали в програмата "Аполо“, а дори и в цялата програма за пилотирани космически полети.

Един представител, който работи в Центъра за пилотирани космически полети, каза: "Те ни безпокояха толкова малко, че едва успявах да не заспя.“

***

 

Има ли живот на Луната?



Кембридж, Масачузетс, 17 юли 1969 г. /Франс прес/

"Има вероятност да намерим органична материя в пробите, които ще бъдат донесени от Луната“, заяви днес д-р Норман Манкюсо от Института по технология в Масачузетс. Той е един от химиците, които ще бъдат натоварени да проучат скалните проби, донесени от космонавтите на "Аполо 11“ от Луната. Тези проби ще бъдат изследвани спектрометрично, за да се определи дали съдържат органична материя на въглеродна основа.

"Ние искаме, каза още Манкюсо, да определим дали може да е съществувал някога живот на Луната или дали изобщо може да има живот.
Изгледите да се намерят живи организми на Луната са много малки, добави той. Сензационно събитие ще бъде например да намерим бактерии, които все пак означават живот.
Нищо не ни дава възможност да твърдим, че ще намерим нещо, завърши химикът. Но в това именно се състои задачата на науката.“

***

 

APOLO 11 ANIVERSARIO 19201527647311 Снимка: AP/NASA

Американските космонавти ще почетат паметта на загиналите си другари 

 

Вашингтон, 17 юли 1969 г. /Ройтер/

Днес американският президент Ричард Никсън съобщи, че след стъпването си на лунната повърхност американските космонавти ще оставят медалите на двамата загинали съветски космонавти на Луната.

Президентът заяви, че медалите били предадени на американския космонавт Франк Борман  по време на приятелското му посещение в Съветския съюз от вдовиците на загиналите.

Президентът добави, че поставянето на ордените е „един трогателен и искрен жест“. Никсън говори в Белия дом на тържествена церемония в чест на генерал Джон Макконъл, който днес се оттегля от поста си началник-щаб на военновъздушните сили.

На голата лунна повърхност ще бъдат оставени също така и отличителните знаци на американските космонавти Върджил Грисъм, Едуърд Уайт и Роджър Чафи, които загинаха на стартовата площадка на 27 януари 1967 година.

Няколко дни преди изстрелването на "Аполо 11" СССР изстрелват свой космически апарат - "Луна 15", който също се насочва към Луната:

 

Бернард Ловъл за „Луна 15“

 

Джодръл Бенк, Великобритания, 17 юли 1969 г. /АП/

Днес „Луна 15“ обикаля Луната всеки два часа. В това време светът се чуди дали космическата станция е само примамка за Москва или истински опит да се "открадне“ славата на американския кораб "Аполо 11“.

Съветските власти, мълчаливи както винаги в своите космически опити, съобщиха само, че "Луна 15“ е станала спътник на Луната. Това накара московските  наблюдатели да заключат, че мисията на станцията е завършила. В Джодръл Бенк обаче директорът на обсерваторията сър Бернард Ловъл заяви, че според него много е възможно „Луна 15“ да се опита да кацне на Луната и да загребе лунна почва в петък сутрин.

Тази крайна цел на полета на „Луна 15“ предсказаха още по-рано неофициални московски източници. Ако мисията на „Луна 15“ успее, руснаците ще осигурят мостра от Луната няколко дена преди американците.

Екипажът на "Аполо 11“, чийто членове спяха, когато „Луна 15“ влезе в орбита, трябва да влезе в орбита около Луната в събота, двама души да стъпят на Луната в неделя и да се завърне на Земята на 24 юли.

Официалната осведомителна агенция ТАСС заяви, че "Луна 15“ "е още един от съветските лунни спътници“. Това съобщение на ТАСС беше подобно на съобщението на агенцията за мисията на "Луна 14“, която миналата година просто обиколи Луната, без да направи нищо особено.

"Ако руснаците са възнамерявали само да изведат "Луна 15“ в орбита и да я оставят там, цялата операция е лишена от смисъл“- заяви Ловъл на пресконференция в своята обсерватория-главният пост за „прослушване“ на съветските космически опити на Запад.

„По мое мнение това не е краят, а началото на експеримента. Цялата операция обаче е много неясна. Какво ще направи "Луна 15“ можем само да гадаем“.

В лунна орбита досега са изведени четири съветски станции и САЩ не смятат извеждането на такива станции за някакво значително постижение.

Липсата на каквито и да било сведения от Москва отново натовари Ловъл - този професор с любезни маниери-къс задачата да информира света. Знае се, че Ловъл напразно искаше от своето правителство гигантския радиотелескоп. Правителството се съпротивляваше до 1957 година, когато първият съветски спътник разтърси Запада.

Ловъл заяви, че сигналите, получени чрез огромното електронно устройство показват, че „Луна 15“ изпраща поток от информация.

***

"Луна 15“ Няма да пречи на "Аполо 11“

 

Космически център Хюстън, 18 юли 1969 г. (Франс прес)

Завърналият се от обиколка из Съветския съюз американски космонавт Франк Борман телефонира вчера в Москва, за да получи по подробности за размерите на орбитата на „Луна 15“. Снощи той получи телеграма от председателя на Академията на науките на СССР Келдиш, който го уверява, че орбитата на съветската автоматична станция е изчислена така, че да не засича траекторията на "Аполо 11", съобщена от НАСА. 

Келдиш добавя в телеграмата, че ще уведоми Борман в случай на промени в съветските планове.

Размерите на орбитата на "Луна 15“, дадени от Келдиш, съответстват с размерите, съобщени вчера от британската обсерватория Джордж Бенк.

Франк Борман влезе във връзка със съветските космически ръководители по съвета на ръководителя на полета Кристофър Крафт.

***

Джодръл Бенк за двата космически кораба

 

Джодръл Бенк, 19 юли 1969 г. /Спец. кор. на "Франс прес" Бони де Тору/

За първи път два космически кораба - единият американски с трима души на борда, а другият автоматичен съветски -ще обикалят по всяка вероятност едновременно около Луната. В действителност 28-ата обиколка на "Луна 15“ не беше отбелязана с никаква промяна на траекторията, когато съветската станция се появи отново 16,10 часа по Гринуич.

Според представители на обсерваторията Джодръл бенк това означава, че сега е много късно да се пристъпи към завръщане на "Луна 15“ на Земята, преди "Аполо 11“ да влезе в лунна орбита, но че съществува все още теоретическа възможност тя да се прилуни. Директорът на обсерваторията сър Бърнард Ловъл заяви, че тази теоретическа възможност му се струва невероятна, тъй като руснаците биха започнали по-рано операцията, ако искаха да избегнат едновременни обиколки около луната с "Аполо 11“. Сър Бернард Ловъл добави, че рисковете от сблъскване между двата космически кораба са безкрайно нищожни и че при всички случаи те са по-малки от риска от сблъскване между един от корабите и метеорит.

Двете орбити ще се пресекат в две точки, нито една от които не е в близост до зоната, предвидена за прилуняване на "Аполо 11“.

Окончателно потвърждение за едновременни обиколки на 2 кораба около Луната ще се получи когато "Луна 15“ започне 29-ата си обиколка в 18.30 часа по Гринуич. Ако в този момент орбитата остане същата, теоретическата възможност "Луна 15“ да се прилуни при първата обиколка на "Аполо 11“ ще отпадне.Тъй като малко след това Луната трябва да изчезне от европейския хоризонт, ще бъде невъзможно "Луна 15“ да извърши каквато и да е маневра по заповед от Земята по-рано до утре сутринта.

Що се отнася до целите, които се приписват на мисията на съветската лунна сонда, те остават все така загадъчни, както и в първия ден. Могат да се формулират три хипотези: 
1. "Луна 15“ ще се прилуни или ще изпрати на Луната апарат, който ще се върне в неделя след изгряването на Луната, което става за СССР към 8 ч. по Гринуич.
2. Апаратът, който няма да бъде предназначен да донесе мостри от лунната почва, ще се завърне на Земята след известен брой обиколки, чиято цел е също така загадъчн
3. Неизправност е попречила на "Луна 15“ да изпълни мисията си и руснаците търсят начин да върнат сондата. 

Мисията на "Аполо 11" продължава:

Ню Йорк, 20 юли 1969 г. /БТА/ Космическият кораб "Аполо-11“, който вчера влезе в орбита около Луната, продължава да кръжи около земния естествен спътник. Тричленният екипаж се подготвя за един от ключовите моменти на полета: отделянето на лунната кабина от кораба-майка. Това ще стане в 19.40 часа българско време. След като вчера елиптичната орбита бе изменена в кръгова, днес не се предвиждат нови корекции в движението на "Аполо-11“. В командния център на полета в Хюстън напрежението продължава да расте – двамата космонавти на борда на лунната кабина ще трябва да извършат поредица от деликатни маневри, за да прилунят кабината в 22.14 часа българско време, няколко минути по-рано, отколкото се предвиждаше в програмата.  

***

Ню Йорк, 20 юли /БТА/

Тази вечер в 19.47 часа българско време лунната кабина с космонавтите Нийл Армстронг и Едуин Олдрин се отдели от кораба-майка. На борда на кораба остана космонавтът Майкъл Колинс. Полетът на „Аполо-11“ продължава по предварително предвидената програма. След отделянето на лунната кабина космонавтите започнаха групов полет, който продължи около час и половина.

Нийл Армстронг и Едуин Олдрин потвърдиха към 21.30 ч. българско време, че лунната кабина е влязла в предвидената орбита, от която ще се отдели за кацане на Луната.

 

Аполо-11“ кацна на Луната

 

Ню Йорк, 20 юли 1969 г./БТА/

Сбъдна се една от старите мечти на човечеството – хора слязоха на Луната. Това стана днес, 20 юли, 1969 година, в 22,17 часа българско време. Те извършиха този подвиг с общите усилия на учените за овладяване на науката и космоса. Скоростта на прилуняването беше един метър в секунда. Но пътят, който трябваше да се измине, за да се стигне до този момент, беше бавен и дълъг – десетилетия учените крачеха по този стръмен път на науката, който трябваше да мине през Циолковски и Гагарин, за да се стигне до днешното постижение на вековната жажда за знания.

Космическата одисея на Армстронг, Олдрин и Колинс започна преди 4 дни. Ето как протекоха последните 24 часа:

Корабът „Аполо-11“ се намираше в елиптична орбита около Луната.Той бе приведен в орбита, близка до кръговата с апоселений /максимална отдалеченост от лунната повърхност/ 121,5 км и периселений /минимална отдалеченост от лунната повърхност/ 99,4 км. Съобразно с предварителните разчети, в периода от преминаване в орбита, близка до кръговата, до момента на прилуняването на лунната кабина под влияние на аномалиите в гравитационното поле на Луната орбитата на „Аполо-11“ се превърна от полукръгова в кръгова с отдалеченост 111 км от лунната повърхност. Това беше изходната разчетна орбита за осъществяване на по-нататъшните операции.

Късно снощи космонавтите предоха телевизионна емисия, когато „Аполо-11“ се движеше по елиптична орбита на разстояние 150 км от Луната. Телевизионната камера показа на земните зрители лунната повърхност, включително някои от районите, които бяха използвани като ориентири по-късно: Морето на плодородието, Морето на спокойствието, възвишението, „Ботушов хълм“, намиращо се недалеч от района на прилуняването, светлата линия, образуваща спиралообразна кривина, наподобяваща раковина, която екипажът нарече „Гърмяща змия“.

След това Олдрин и Армстронг преминаха по тесния проход в лунната кабина, за да извършат повторна проверка на бордовите системи. Те обърнаха камерата към индикаторите и по този начин дадоха възможност на специалистите от контролния център в Хюстън да направят зрителна проверка. Проверени бяха надеждността на захранващата система на радиотехническата апаратура и на други системи. М. Колинс, който остана в командната кабина, направи снимки на лунния пейзаж. В 13.04 часа българско време екипажът бе събуден по радиото и пристъпи към нова техническа проверка – последната преди решителния миг: откъсването на лунната кабина от кораба-майка. Програмата беше нарушена и космонавтите прекараха по-малко време в сън, отколкото беше предвидено, поради това, че радиовръзката със Земята за известно време бе загубена. Това стана в 15.04 часа българско време в 95-ия час и 34-тата минута след влизането на „Аполо-11“ в лунната орбита, когато корабът започваше единадесетата си обиколка около Луната. С помощта на ръчна манипулация и ориентиране на радиоантените екипажът успя да поднови радиовръзката, но минути след това „Аполо-11“ се скри зад обратната страна на луната и връзката отново бе прекъсната. Наложиха се допълнителни проверки, поради което почивката на екипажа бе намалена.

Според представител на командния център в Хюстън причината е била в захранването на радиоприемателните станции на Земята. Прекъсването на радиовръзката, възстановяването ѝ и тревогата около нея отнеха значително време от това, което беше определено за почивка: вместо девет часа, екипажът прекара в сън пет и половина часа.

Около 15.30 часа българско време полковник Олдрин, последван от командира на кораба Нийл Армстронг, изпълзяха през прохода, свързващ двете секции на кораба и преминаха от главната кабина, наричана също командно помещение, в лунната кабина.

В 18. 37 часа бе разгърнат колесникът за прилуняване, който даде основание на екипажа да сравни кабината с четирикрако насекомо. В 19.47 часа лунната кабина бе откачена от кораба-майка. В 20. 12 часа двигателите бяха пуснати в движение и двата кораба – „Аполо-11“ и лунната кабина - се отделиха.

В 21.11 часа лунната кабина започна да снижава полета си и да се приближава към лунната повърхност. Настъпи един от най-критичните моменти - самото прилуняване. Командирът на полета Нийл Армстронг и полковник Олдрин, който пилотираше кабината по време на прилуняването, стояха прави в тясното помещение. Лунната кабина е с извънредно малки размери, тъй като всеки допълнителен килограм означава допълнителен разход на гориво както при прилуняването, така и при стартирането от лунната повърхност. Нито командирът на кораба, нито неговият пилот имат пряка видимост, а нужно е да се подбере най-безопасното място за прилуняване сред кратерите и скалите, с които е осеян районът на Морето на спокойствието. Възможността за маневриране също е ограничена: двигателите са в състояние да придвижат кораба хоризонтално на 800 метра в една или друга посока, за да се намери удобно място. В контакт с лунната повърхност влизат най-напред тънките / 15-сантиметрови/ наконечници на четирите телескопични крачка на колесника, всъщност понятието за колесник случая е условно, тъй като устройството няма колела: касае се за металически четириножник, чиито отделни секции са телескопични, т.е. влизат една в друга, за да осигурят меко кацане.

Двигателят е спрян и лунната кабина застива неподвижна сред лунния пейзаж. Крехката черупка, на която двамата космонавти са поверили живота си, постепенно се откроява сред уталожващите се газове на реактивния двигател като паметник на вечно търсещия човешки дух. Тя се намира в централната част на видимата страна на Луната, малко на изток от самия център и на югоизток от Морето на спокойствието.

Човешки поглед се плъзга по лунната повърхност. „Попаднахме в кратер с размери на футболно игрище, осеяно с балвани и остри скали“ - предава на Земята Нийл Армстронг.

През очите на Олдрин на мястото на кацането има всички възможни разновидности на скали. Общо взето пейзажът е безцветен. 

 

***

 

Човек стъпи на Луната

 

Ню Йорк, 21 юли 1969 г. /БТА/ 

Тази сутрин в 4 часа 56 минути и 31 секунди българско време човек, напуснал родната си планета, остави първите следи по лунната повърхност. Космонавтът Нийл Армстронг излезе от лунната кабина и се спусна на повърхността на луната.

След като вчера в 22,17 часа космонавтите Нийл Армстронг и Едуин Олдрин кацнаха на Луната с лунната кабина, късно снощи те поискаха разрешение от командния център на полета в Хюстън да ускорят изпълнението на своята програма с около 5 часа. По нареждане на Земята в 2,42 часа космонавтите започнаха подготовката за излизане от лунната кабина. Командирът на „Аполо-11“ Нийл Армстронг отвори люка на кабината и пое трудния и неизвестен път от девет стъпала до лунната повърхност. През това време вторият член на лунния екипаж Едуин Олдрин наблюдаваше и снимаше действията на Армстронг. През цялото време с двамата космонавти се поддържа радио и телевизионна връзка със Земята. Когато стъпи на Луната Армстронг съобщи, че е почувствал под краката си твърда почва. Повърхността на Луната била покрита със ситен прах и на места осеяна със скални отломъци с диаметър от около 50-60 см. Нийл Армстронг монтира телевизионната камера непосредствено до един от краката на лунната кабина. След слизането си на Луната той взе и постави в джоба си парче скала.

Нийл Армстронг остана на Луната 2 часа 14 минути и 29 секунди, а Едуин Олдрин – 1 час и 44 минути. След завършване на научните експерименти точно в 7,11 часа люкът на лунната кабина бе затворен. За известно време радиовръзката с двамата космонавти бе прекъсната. След това Армстронг съобщи, че налягането в кабината се повишава нормално. Телевизионната камера, инсталирана на Луната, продължава да предава кадри на лунната кабина.

Така завърши най-важният и отговорен етап от полета на „Аполо-11“. 

***

 

Отначало бавно

 

Космически център  Хюстън, 21 юли 1969 г. /Спец. кор. на АП Сол Пет/

Те направиха първите  си крачки на Луната внимателно, като благоразумни момчета, които опитват първия зимен лед на някое езеро сред природата. Отначало вървяха предпазливо, бавно, приведени напред, стъпвайки тежко като уморени полицаи, дебнещи някой престъпник, но когато добиха увереност, тръгнаха по-бързо, с плавни отскоци. После затичаха и крачките им бяха по-дълги, отколкото на Земята, а обувките им сякаш не докосваха страната лунна повърхност. Движенията им напомняха движение на тичащи фигури на филмова лента със забавен ход. Когато се спряха, изглеждаха съвършено неподвижни, сякаш замръзнали, леко наклонени напред. Подобно на кукли, заели лунния вариант на стойката "мирно“, заслушани в думите на президента, който ги приветстваше от Земята.

А през цялото време Земята светеше над тях ярка и красива. В този първи невероятен ден на една  невероятна нова епоха, човек трябва да си повтаря това: Земята беше над тях! 

В далечината лунната повърхност стои грапава като кожа на мъртъв алигатор. В предния план тя прилича на земен терен, заравнен набързо след бедствие и смърт.

Двамата напомнят духове, кацнали върху беззвучната, безвъздушна и почти безцветна Луна. Над кривата на хоризонта, отдалечен само на една миля и половина поради малкия размер на планетата, се чернее космическото пространство и безкраят. Предният план е ярко осветен от Слънцето и  двамата мъже и летателният им апарат хвърлят дълги сенки.

Зора изгрява над Луната, зора изгрява и в историята на човечеството.

Нийл Армстронг, живеещ преди на улица "Уест Бентън“ в Уопаконета, град в Охайо, който пък е щат в Съединените щати - държава на планетата Земя, стъпва с левия си крак на Луната.

"За човек това е една нищожна крачка, а за човечеството-гигантски скок“- казва той. Как хубаво звучат тези първи думи! Историята ще остане доволна.

Следва послание за учените: "Почвата е сипкава и прахообразна. Лепи се като въглищен прах по подметките на обувките ми. Те потъват в нея само около един инч.“

За лекарите: „Не представлява особена трудност да се движа насам-натам.“

За биолозите и геолозите, за другите учени, които търсят да установят възрастта на Слънчевата система и да разкрият тайната на живота той веднага започва да събира проби от скалите.

След него излиза Олдрин, вторият човек, който стъпва на Луната. Двамата вървят, тичат като деца, пуснати на воля, а после като зрели мъже, съзнаващи своята отговорност през вековете, се залавят за работа. Вземат проби от почвата, разпъват алуминиев лист, за да измерят слънчевия вятър. Поставят сеизмограф, за да прислушат Луната, слагат малко огледало, което да отрази лазерен лъч от Земята и да измери с точност до шест инча разстоянието от четвърт милион мили между двете планети, забиват знамето на своята родина върху застиналия лик на Луната.

Майката Земя им напомня непрекъснато още колко време могат да останат на Луната. Тя прави това с спокойния равен тон на сравнително самоуверена майка, която предупреждават децата си, че след малко трапезата ще бъде вдигната.

Накрая Олдрин казва на Земята: "Нещо за вас, преди да се прибера?“

Земята: "Нищо. Качвай се по стълбата."

И Олдрин се качва. Армстронг остава навън още няколко минути и следи грижливо за прибирането на контейнерите с камъни - като последният пират, който си заминава от острова с товар злато. После се качва и той, капитанът, напускайки последен чуждата страна.

На Луната отново се възцарява пълен покой. Виждат се само летателният апарат, подобен на сюрреалистичен рак, научните уреди и неподвижно застиналото американско знаме. И в това безмълвие започват да се разплитат тайните на Луната за учените, започва да чезне нейната загадъчност за поетите и влюбените.