Единственият българин, носител на най-престижната литературна награда в света "Букър" даде интервю пред Ню Йорк Таймс. В него Георги Господинов разказа за носталгията по миналото и за вдъхновението зад "Времеубежище".

Оказва се, че писателят е бил доста критичен към части от книгата, която стана бестселър в България през 2020 г.

В романа няколко носталгично настроени европейски държави организират мащабни възстановки на минали събития. Господинов споделя, че се е колебаел дали да не премахне сцената, в която една конкретна държава пресъздава Втората световна война, нахлувайки в своя съседка. Това, което го е убедило да не го прави, е агресията на Русия в Украйна през февруари миналата година.

Господинов нарича събитието от 24 февруари "не война само за територия, но и за време, война за минало". А относно мотивите на Путин, писателят си обяснява решението му като желание да върне Русия в периода на Съветския съюз, когато тя е имала по-голямо международно влияние.

Война за минало

Aмериканското издание припомня, че и България е била държава-сателит на Съветския съюз, ауправляващия комунистически режим в периода 1946-1990 г. е забранявал критичната литература. След рухването на комунизма Господинов участва активно в избухналите тогава демократични избори, като паралелно с това редактира влиятелен вестник и съосновава литературна група, която иронизира творчеството на "одобрените" български писатели. Въпреки миналото си на активист, авторът признава, че не иска да се занимава с политика, въпреки че тя е в центъра на романа му.

За първи път идеята за книга за носталгията по миналото идва, след като забелязва нарастващия брой българи, облечени в традиционни, фолклорни носии, и разпространяващото се влечение по историческите възстановки.

"Това се правеше по този глупав, кичозен начин", казва той, като добавя според него това желание да се преживее отново миналото е продиктувано от безнадеждността на много българи по отношение на бъдещето, подтикната от разочарованието от прехода на страната към посткомунистическа демокрация.

Господинов си обяснява тези чувства на българското общество чрез тенденцията популистки политици "да обличат миналото като бъдеще". Подкрепя тезата си като дава за пример гласуването на Брекзит през 2016 г. и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ.

"Това чувство на тъга, се разпространява по целия свят. То е свързано с дефицита на бъдеще."

Нарастващият национализъм и руска агресия пък предизвикват по-голям интерес към източноевропейските автори, смята Господинов. След десетилетията живот в тоталитарно общество, "може би хората имат тази идея, че ние знаем нещо, което е скрито за другите и нашият опит може да бъде полезен за разбирането на това, което се случва", допълва той.

С това 55-годишният българин прави препратка към други автори от Източна Европа, печелили престижни награди. Такива са например Олга Токарчук от Полша и Светлана Алексиевич от Беларус, и двете носители на Нобелова награда.

Наградата на Господинов фокусира вниманието на международната общност върху българската литература

Преводачката на Господинов от английски, Анджела Родел, която е носителка на награда "Букър" заедно с автора, също коментира успеха на "Времеубежище". Според нея писателят се отличава от другите български автори със своя "причудлив" тон, както и с международната насоченост на произведенията му като "Естествен роман" и "Физика на тъгата".

"Това е признание за един малък език и една малка култура на световната сцена. И е закъсняло."