Поредно противопоставяне застрашава стабилността и следвоенното равновесие в Босна и Херцеговина, предупреждават експерти. Върховният представител на международната общност в Босна и Херцеговина отмени закони, приети от босненските сърби, определяйки ги като противоконституционни. А спорове за управлението на страната подхранват сръбския сепаратизъм. Разказват колегите ни от Euronews Сърбия.

Последният ход на представителите на Народната скупщина на Република Сръбска, които отмениха решенията на Конституционния съд на Босна и Херцеговина, както и Службата на върховния представител от територията на автономната област, предизвикаха остри реакции както в политическия спектър, така и сред обществеността.

Политическият елит в Република Сръбска се притеснява заради състава на Конституционния съд на Босна и Херцеговина. Той се състои от девет съдии, четирима от които са от Федерацията, двама от Република Сръбска, а трима са чужденци и са избрани от Европейския съд по правата на човека. Смята се, че вземането на решения също е противоречиво - важно е само мнозинството от петима съдии, независимо от националността.

Членовете на Парламентарната асамблея на Босна и Херцеговина са на мнение, че реториката на Додик е аргумент, че чужденците все още имат място в Конституционния съд на Босна и Херцеговина, въпреки че според Дейтънското споразумение е предвидено, че мандатът им ще бъде само пет години.

„Става дума за престъпен акт на подстрекателство, правно разделение и атака срещу Дейтънското споразумение“, каза Предраг Койович, член на Парламентарната асамблея на Босна и Херцеговина.

Министърът на външните работи на Босна и Херцеговина Елмедин Конакович директно свързва кризата в Сръбска със спора, който Сърбия води за Косово.

„Додик може да се опитва да улесни или да затрудни Вучич, все още не съм сигурен какво всъщност се случва там. Това обвързване на въпроса за териториалната цялост на Сърбия и въпроса за Косово като окончателно решение“, каза Елмедин Конакович.

Много политически актьори смятат, че зад реториката на Милорад Додик стои лошото икономическо положение в Република Сърбия. Последните заплати в публичния сектор закъсняха с няколко дни и в крайна сметка бяха изплатени без пенсионни вноски. Република Сръбска също така трябва да върне над 500 млн. евро, взети назаем от различни финансови институции, до края на годината. Освен това събираемостта на данъците е намаляла.

Славен Димитрич, за Euronews Сърбия.