Ако погледнем в по-голям мащаб, въобще не трябваше да се стига до тук, аз съм привърженик на това, че въобще не трябваше да има вето. То създаде изключително лоша обществена среда и в двете държави.

Това коментира в студиото на Euronews Bulgaria доц. Михаил Иванов, съветник по етническите въпроси на президента Желю Желев и член на клуба за българо-македонско приятелство.

По думите му, при тези силни антимакедонизъм в България и антибългаризъм в Македония, беше много трудно да се води конструктивна политика. Цяла Европа ни се чудеше и накрая Франция намери воля да се намеси решително. Френското предложение е един компромис, защото се търси отчитането на двете гледни точки. За искането на България за езика – използва се терминът македонски език във всички документи на европейския съюз, но при първата междуправителствена конференция, на която ще започне старта за преговорите за присъединяване на Македония, България ще направи декларация, в която ще заяви своето отношение към македонския език. Същата декларация ще направи и Албания. Това е едно решение, при което нашето искане да не се поставя под съмнение, че България не признава наличието на македонски език, е удовлетворено, каза доц. Иванов.

Относно проблемите с историята, той изтъкна, че отново имаме една деформация. Прочита на историята на двете държави се различава коренно и се изисква много търпелива работа те да се сближат. Много е важно, че в пакета от документи на френското предложение се съдържа един протокол, който трябва да бъде подписан между двете държави.

Има хора, ситуирани около опозицията ВМРО-ДПМНЕ, които използват тази ситуация, за да дойдат на власт и са с антибългарски нагласи. В същото време правителството прави огромни усилия да преодолее този натиск и да търси конструктивни решения. В македонската общественост и интелигенция има една голяма група от хора, които продължават да бъдат приятели на България.