Инфлацията и еврозоната. Има ли опасност от обедняване и кои страни са най-потърпевши? Коментар на ръководителя на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева пред Euronews.

Госпожо Георгиева, много ви благодаря, че ще разговаряте с нас- Евронюз. Нека да започнем директно с важния въпрос. Виждаме, че цената на електроенергия пада значително в сравнение с рекордните нива миналата година. И въпреки това, цените не хранителните продукти все още остават много високи в Европа. Хората продължават да плащат високи цени за най-необходимите стоки. Та как могат европейските правителства да се справят с този проблем?

За да се справим с инфлацията, паричната и фискална политика трябва да бъдат синхронизирани. Най-после виждаме не само общата инфлация, но и стандартната такава да пада надолу. Базисната инфлация обаче е проблематична, както казахте и вие - хората продължават да изпитват затруднения. За да се понижи базисната инфлация, са необходими решителни действия от страна на Европейската централна банка. Действия, които вече виждаме да се предприемат. Освен това трябва да управляваме публичните разходи по-стабилно. Знаем, че много домакинства и бизнеси получиха помощ в периода на рекордните нива на инфлацията. Сега, когато цените са по-ниски, част от тази помощ трябва да се оттегли. Така ще създадем по-устойчива среда в Европейюския Съюз.

Продължителен период на висока инфлация -  това очакваме. Очакваме, че инфлацията ще остане над поставената цел от Европейската централна банка до средата на 2025 г.

Добре, нека останем на тази тема. Казахте, че правителствата са харчили много през годините, преминавайки от криза в криза- пандемията и войната в Украйна например. Казвате, че е дошъл момента това да спре. С други думи, ако искаме да се върнем към напълно нормализиране на ситуация, трябва отново да прилагаме фискалните правила. Но как би се случило това?

Много добър въпрос. Доволни сме от предложенията на ЕК за реформиране на данъчните правила. Призоваваме Еврозоната да върви по-бързо в тази посока, за да може следващият бюджет да бъде с фокус разходи. Така, ако приходите се задържат високи, страните ще могат да харчат повече. Именно този цикличен подход смятаме за много по-подходящ за Европа и се надяваме той да бъде интегриран.

Но знаете, страните от ЕС и Еврозоната не са съвсем еднакви. Страните-членки не изхождат от идентична ситуация. Някои държави имат прекалено голям публичен дълг, като ЕС призовава за повече контрол. Та въпросът ми е, означава ли това, че ще се въведат нови икономически мерки?

Силно се надявам ЕС да се концентрира върху начините животът на хората да се подобри, да се покачи продуктивността и растежа. Не се тревожа толкова за данъчната политика, колкото за относително ниската продуктивност и бавен растеж, който ЕС постига към момента и има вероятност тенденцията да продължи и в бъдеще, ако не се предприемат две стъпки. Първо, структурни промени за насърчаване конкурентноспособността на европейската икономика. И второ, повече инвестиции в технологиите и в зеления преход. Чрез укрепване на икономиката ще успеем да постигнем и желаното благосъстояние.

Хубаво е, че има данни за растеж. Нека погледнем обаче и други числа- Еврозоната изпадна в рецесия за първото тримесечие на годината. Какво предстои?

Ако говорим за период от една година, прогнозираме постепенно възстановяване, като растежа в Еврозоната за 2023 г. ще бъде 0,8 процента, а през 2024г. - 1.4 процента. Рисковете за растежа са в посока надолу, съответно очакванията за инфлацията са да върви нагоре. В този смисъл, съветът ни към страните членки на Еврозоната, а и на ЕС, е: не подценявайте инфлацията. Лихвените проценти трябва да тръгнат надолу. Само така ще създадем повече възможности за развитие. И трябва да имаме предвид, че ако данъчната и паричната политика не бъдат синхронизирани, целта ще бъде много трудно постигната. Ще ви дам един пример. Когато карате колата си, представете си, че паричната политика в настоящата ѝ форма натиска "спирачката". Данъчната политика в този момент пък натиска "газта". Изходът не би бил добър, нали? Балансирането на политиките ще помогне на Европа.

И как можем да укрепим възстановяването и финансовата стабилност, докато едновременно с това се борим и срещу инфлацията? Целта реално постижима ли е?

С добри политики е възможно. Европа е доказала своята забележителна устойчивост. Тя беше изправена пред два безпрецедентни шока, но въпреки това не изпадна в рецесия. Прогнозираме лека техническа рецесия, въпреки всички кризи. Как успява Европа? Обединява се и купува газ заедно- така цените на електроенергията падат. Паралелно с това, оказва помощ на домакинства и бизнеси. Европейските политици са доказали, че във времена на криза, могат да действат решително, бързо, сплотено. Трябва да продължат в същия дух. Дисциплина в паричната политика. Препоръчваме да се отбележи, че инфлацията пада и част от подкрепата може да бъде прекратена. Ако все пак се появят нови кризи в енергийния сектор, да се преосмисли отново оказването на помощ. 

Как напрежението между Китай и САЩ, както и геополитическите конфронтации, които наблюдаваме напоследък, биха могли да се отразят на европейската икономика. Виждате ли риск в това отношение?

Разбира се. През последните три десетилетия се облагодетелствахме от добра интеграция в глобалната икономика и мир. Мир, който вече е разклатен. Подкрепяме мерките за заздравяване на веригите за доставки, съответно и диверсификация на влаганото в европейската икономика. Но отново предупреждаваме за разрешеният протекционизъм, нецелеви субсидии или такива, които подкопават европейският единен пазар. Това определено се отразява негативно на Европа.

Но дали Европа е в позиция да решава какво ще се случва в глобален мащаб?

Европейският съюз е много важен играч. В световен мащаб европейската икономика е много важна. Ако вземете всичките 27 членки, тя е съвместима със Съединените щати. Със сигурност е съвместима с Китай. Как Европа успява? Спазване на правилата на Световната търговска организация. Координацията и сътрудничеството за намаляване на разходите, свързани с фрагментацията, са от значение. И нека не забравяме, че много от европейските икономики са малки, отворени икономики. Ако подкопаем двигателя на растежа, какъвто е търговията, това ще се отрази негативно на европейските граждани.

Добре, нека сега преминем на темата със зелената сделка. Имаше много поставени цели, свързани със зеления преход. Тези планове обаче бяха направени преди кризите с пандемията и войната в Украйна. Смятате ли, че случилата се диверсификация от руските изкопаеми горива помогна за постигане на зеления преход?

В краткосрочен план пречат, тъй като това принуди някои страни да станат по зависими от въглища и промени плановете им. В дългосрочен план обаче определено помага. Това, което се случи е забележително за Европа. Първо, огромно покачване на енергийната ефективност. Ако наблюдавате как Европа използва електроенергията днес в сравнение с преди войната, постижението е голямо. Второ, ускорено преминаване към възобновяеми източници. И трето, инвестиране в изследването и откриването на решения на проблемите ни днес.