Президентът Владимир Путин е "военен престъпник", който извършва "геноцид" в Украйна, а Европейският съюз не трябва да подновява "обичайните си отношения" с Русия, докато той е на власт.

Това заяви полският премиер Матеуш Моравецки в ексклузивно интервю за Euronews.

"Не можем да видим ситуация, в която да има отстъпление към обичайната дейност. Умират жени и деца. Русия извършва геноцид в Украйна и военни престъпления. Не и с този режим", добави той.

Моравецки разговаря с Ефи Куцокоста от Euronews в края на международна донорска конференция, на която беше домакин заедно с шведския министър-председател Магдалена Андершон във Варшава.

На конференцията бяха събрани 6 млрд. евро в подкрепа на продължаващите хуманитарни усилия в цяла Украйна.

"Събрахме повече, отколкото очаквахме", заяви Моравецки. "Но тази сума не е достатъчна, не е достатъчна за огромните нужди в Украйна, като се има предвид зверската война, която продължава и продължава".

По време на интервюто полският министър-председател говори подробно за нахлуването на Русия в Украйна, което той определи като "брутално", и за геополитическите последици за целия континент.

Откакто войната избухна на 24 февруари, Полша е в челните редици на международното осъждане на Кремъл, призовавайки за доставки на оръжие и възможно най-строги санкции от страна на ЕС.

"Знаем, че на барикадите те защитават не само своята свобода, но и сигурността и мира на цяла Европа."

Моравецки отхвърли ядрените заплахи на Русия като "признак на тяхната слабост" и заяви, че Кремъл ще се замисли "два пъти", преди да разшири военната агресия към съседни страни като Молдова.

Премиерът говори ден след като Европейската комисия предложи постепенна забрана за внос на руски петрол в целия ЕС, за да лиши Кремъл от един от основните му източници на приходи.

Забраната се разглежда като най-радикалния ход на ЕС досега и предизвика загриженост сред някои силно зависими държави, включително Унгария, Словакия и Чешката република, които сега настояват за по-продължителен срок за въвеждане на мярката.

"Водят се дискусии с Европейската комисия за това какви биха могли да бъдат междинните периоди. Доколкото ми е известно обаче, те няма да блокират тези санкции".

Войната изложи на показ вкоренената зависимост на ЕС от руската енергия, изградена при предположението, че по-близките търговски опити с Москва биха приближили страната към Запада. Дългогодишното убеждение рухна за една нощ, когато руските войски навлязоха в Украйна и започнаха да бомбардират градове.

Миналата седмица руската енергийна компания "Газпром" уведоми Полша и България, че ще спре доставките на газ за двете страни.

"Винаги съм се застъпвал за най-строгите санкции. Така че знам за какво говоря", каза премиерът. “Не бива да търсим някакъв изкупителен жертва или да посочваме тази или онази страна, защото знаем, че имаше много по-големи страни, които се опитваха да спрат, да забавят, да отложат, да протакат", добави Моравецки, очевидно в завоалирана препратка към Германия - страна, често обвинявана, че толерира на режима на Путин чрез политика на отстъпки.

До самата седмица, в която избухна войната, Германия енергично защитаваше легитимността на "Северен поток 2" - подводен канал за пренос на повече руски газ директно в страната. Спорният проект беше стартиран през 2015 г., година след като Русия анексира Крим.

"Имаше държави, които бяха толкова зависими и искаха да бъдат още по-зависими от руския газ, и всички знаят кои са те", каза полският премиер.

"Те бяха късогледи, защото не можеха да си представят какво ще се случи с тази зависимост. И Путин използва това като шантаж спрямо останалите страни от Европейския съюз".