Откриват нов археологически комплекс в Созопол за туристи
Euronews България
Споделете статията
Тази вечер предстои да бъде открит за туристи нов археологически комплекс в Созопол. Комплексът е с изключителна стойност според учените. Фанция подпомага археологическите дейности с близо половин милион евро.
Туристите ще могат да видят извънградски имения на Аполония Понтийска, луксозен за античността път и некропол с редица дарове.
Само на около 2 км от центъра на Стария град е местност Месарите, където археолозите разкриват мащабни останки от сгради, дворове и пътища, което е само част от огромна извънградска колония с имения на Аполония Понтийска.
Оказва се обаче, че векове назад античните жители са притежавали така наречения днес „подробно устройствен план”. А до шестте имения ползвани от бащата на Алесандър Макендонски Филип Втори Македонски и войските му се оказва е имало път, луксозен за времето си.
Тази територия е организирана около античен път, който е изграден около 5-4в и най-интересното е че той е насипан с чакъл, трамбован и е много добре оформен. Нещо което е много рядко дори и в самата Гърция. Целта на това укрепване на пътя е защото той свързва Аполония или стария град в момента с медните рудници на Медни рид, който е там зад гърба ми. Този път е единствен на територията на България, много рядък случай през гръцката да има павиран път. През римската има и още се ползват.
Заварваме павирания път, разкрит със следи от коловозите на натоварени с медна руда каруци, вече консервиран и застлан с чакъл за да бъде съхранен.
Огражденията му обаче са с камъни, които са тук от векове, непокътнати и изграждани от жителите на древна Аполония.
Камените зидове понеже са с глинена спойка е нужно да се направи консервация и нипрегнация на глинената стойка. За да може да се укрепи зидът. Тук в тези зидове нямаме надзиждане, имаме само импрегниране и консервация на зида, за да можем да запазим ориганалът както е. В България нямаме такъв обект на така основа глинена спойка. Прилича, такива обекти има в Гърция, доколкото знам.
Край пътя археолозите разкриват и бронзова монета с лика на Александър Македонски, както и оловни топчета за прашки използвани от войските на Филип Втори Македонски.
Сигурно е обаче, че именията са били изоставени от обитателите си, по всяка вероятност заради нападение или военна инвазия. Данни за битки обаче тук няма. Аполония Понтийска е успявала да запази своята икономическа стабилност.
Във време на македонското завоевание в Тракия хората се прибират зад стените на града, който номинално е подчинен на македонската власт. За това свидетелстват имената, които се четат на тези оловни тежести за прашка, в които се споменават македонските генерали и военоначалници.
Ръководителят на обекта доц. д-р Кръстина Панайотова посочва, че едва когато това място е напуснато след нашествието на войските на Филип Втори Македонски малко след това (в края на четвърти век преди Христа), в руините на съществуващите до тогава сгради започват да се извършват погребвания.
На мястото е разкрит некропол с 35 гроба, в който археолозите откриват редица дарове от запазените познати погребални ритуали и од днес.
Разкрити са урни с жито, хляб, плодове, делви, както и погребални венци с бронзови позлатени листенца и съдове за благовония. Всичко пригодено за живот в отвъдното на покойника.
Тук сме открили пет керамични саркофага, нещо което е много рядко по нашите земи. Изобщо няма на друго място.
Освен финансиране от правителството на Франция, за консервацията на комплекс Месарите се включват и фондация Левентис. А от днес обектът ще бъде стопанисват от местната община. Тук вече има поставени обозначителни табели за туристите, които вече могат да посещават комплекса.
А официалното откриване предхожда стартиращата Международна научна конференция, посветена на 100-годишнината от първите разкопки на Националния археологически институт с музей-БАН в Созопол и 20 години от началото на Френско-българската археологическа мисия.
Споделете статията
