Кое прави един човек, една култура или една държава щастливи? Euronews проведе разговор с един от водещите експерти по въпросите на щастливия живот, за да се разбере какви са неговите тайни. 

Марк Шулц е заместник-директор, а професор Робърт Уолдингер е директор на Харвардското изследване на развитието на възрастните - най-продължителното изследване на човешкото щастие в академичната история.

От 1938 г. насам екипът проследява група хора през целия им живот и живота на тяхното потомство, за да види какво влияе на щастието им. Шулц и Уолдингер, настоящите ръководители на проучването, издадоха книга в резултат от осемгодишното изследване, озаглавена "Добрият живот: Уроци от най-дългото научно изследване на щастието в света".

Всяка година се публикуват две глобални проучвания за щастието. И двете, макар да се провеждат от различни компании, задават сходни въпроси. Всяка година те изготвят различен списък на най-щастливите държави на Земята.

Първото е Докладът за щастието в света, който е създаден от ООН и се провежда за десета поредна година. Той измерва как различните групи от населението оценяват цялостната си удовлетвореност от живота по различни фактори, включително здраве и социална подкрепа.

За шеста поредна година ООН определя Финландия като най-щастливата страна в света. След Финландия се нареждат Дания, Исландия, Израел и Нидерландия.

Другото голямо проучване се изготвя от Ipsos, която е глобална компания за данни. Докладът на Ipsos пита хората от цял свят колко са щастливи в междуличностните си отношения, икономическата си стабилност и здравето си.

Ipsos има коренно различна подредба, в която единственото съвпадение с класацията на ООН е Нидерландия.

Най-щастливите страни според компанията са Китай, Саудитска Арабия, Нидерландия, Индия и Бразилия. За сравнение, в проучването на ООН Китай е на 64-то място сред най-щастливите страни.

Разликите в подредбата на страните се дължи главно в начина, по който различните доклади провеждат своите проучвания. Въпреки че и двата документа изследват приблизително еднакъв брой хора, Ipsos признава, че хората, избрани в страни като Бразилия, Китай, Индия и Саудитска Арабия, са "по-градски, по-образовани и/или по-богати от общото население".

Тайната на финландското и китайското щастие

Когато Марк Шулц разсъждава защо Финландия е начело в проучването на ООН вече шест години подред, той отбелязва,че в скандинавските страни социалната подкрепа често е приоритет:

"Техните данни показват, че социалните връзки са важни. Така че един от най-добрите прогнозни фактори за щастие в световните доклади за щастието е дали имаш човек, на когото можеш да разчиташ, когато имаш нужда от помощ."

Шулц предполага, че двете организации са по-загрижени за удовлетвореността от живота в своето допитване. Именно тук Финландия и скандинавските страни се отличават с голяма социална подкрепа, предвидимост и справедливост в обществото, както и с по-ниски нива на неравенство в доходите.
Това обяснява, че Финландия е на първо място в класацията на ООН.

Защо Китай и Саудитска Арабия са най-щастливите страни? 

И в двете страни има авторитарни управления и те са отговорни за нарушаване на човешките права, но се оказва, че за населението, което не е пряко засегнато, политическият облик на страната е по-малко значим фактор за удовлетвореността от живота на средностатистическия човек.

Страни като Китай имат колективистична култура, което означава, че социалните кръгове и общности са по-склонни да се грижат един за друг.

За да може една държава да се отличи в проучването на ООН или на Ipsos, ключовият барометър изглежда е социалната подкрепа, която хората имат. Това е основният принцип на изследването на Шулц в Харвардското изследване за развитието на възрастните. Добрите взаимоотношения поддържат хората по-здрави, за да живеят по-дълго и по-щастливо.

Взаимоотношенията са ключови

И в двете глобални проучвания се наблюдава тенденция светът да става все по-щастлив. Но когато се  погледне към социалните медии или новините, у хората се заражда чувство на несправедливост. 

Западните икономики се разпадат, демократичните институции се провалят, а климатът върви към катастрофа. Шулц посочва, че макар да е трудно да се правят сравнения във времето, положението на хората, включени в началото на проучването на Харвард, е било тежко. 

"Те са били в колеж по времето, когато избухва Втората световна война, и 91% от тях са служили в армията. Почти всички те описват това като най-страшното и най-лошото преживяване в живота си", казва Шулц. 

Има разлика, която Шулц отбелязва при сегашното поколение и тогавашното поколение и това са технологиите.

"Интернет ни свързва по начини, които са полезни, но също така и по начини, които допринасят за преживяването ни на самота. В старите времена можехте да погледнете в квартала си, да видите как изглеждат другите къщи и какво имат хората в дворовете си, за да разберете дали разполагате с толкова, колкото другите хора. В наши дни влизате в интернет и можете да разгледате какво имат всички по света ", допълва изследователят.