Мисия реставратор - да опазваш книги на стотици години
Йоана Георгиева
Споделете статията
В свят, в който предпочитаме да търсим информация на екран повече, отколкото на хартия има и хора, които са пазители на книги и ръкописи от времена, в които страниците са се изработвали от животинска кожа и са стрували много скъпо. Времена, в които те са били единствените извори за осведомяване. Опазването на вековно наследство за следващите сто години. Това е мисията на реставраторите в националната библиотека.
Всеки един документ независимо колко е стар или дали е нов е физически облик на словото, което ние се стараем да съхраним за бъдещите времена. Когато едно нещо бъде открито, дали ще е книга или някакъв археологически обект, да имаме и концепцията за неговото опазване, защото липсата на такава води в повечето случаи до неговото унищожаване.
Реставрационният център е лечебница за старите, но ценни листове, които получават нов живот след като за тях се положат необходимите грижи.
Това, което ще направим за тази книжка е ще се почистят повърхностните замърсявания, ще се възстанови целостта на кожата с друго парченце и ще се пришият конците, за да се запази отново нейния облик.
Оценката на състоянието на материала е първият етап след като той пристигне в лабораторията. Следва почистване, а след като се премахне излишното хартията се укрепва, а ако тя е разкъсана дупките се попълват с нова хартия чрез листоотливане.
В библиотеката е реставриран и съхранен най-старият старобългарски ръкопис. Това е "Енинският апостол", в който се срещат и символи от глаголицата.
Запазен в много малък фрагмент, оцелял като по чудо от ремонта на църквата св. Петка в село Енина. Реставриран, докаран до вид, в който може да се чете този ръкопис в Националната библиотека и тук е била единствената лаборатория, която е била в състояние да върне тази топка смачкана кожа, омацана с вар, да реставрират лист по лист.
Добрейшовото евангелие от края на 12-ти век също се съхранява в библиотеката, наричат го “герой”, заради запазените и до днес средновековни илюстрации. Макар и да е в доста добро състояние ръкописът е изпълнен с мистерии.
Името му идва от поп Добрейшо, той е изобразен на една от миниатюрите. Това е горе-долу което знаем за този ръкопис, не знаем нито точната дата на неговото написване, нито мястото на написването, за какво е предназначен, нямаме никаква идея кой е поп Добрейшо и защо той е изобразен без брада и с дреха, която не отговаря на облеклото на православните свещеници.
А как мирише пергамент на стотици години?
Е, когато е минал през реставраторските лаборатории не можем да кажем, че кой знае колко много мирише. Един от големите български специалисти в областта на българските ръкописи и на славянската книжовност беше професор Божидар Райков и когато го попитали: "Г-н Райков от кой век е според Вас е този ръкопис?" и той казвал: “Мирише ми, мирише ми на 13 век, на 14 век”...
Макар професията реставратор да е необходима днес, малко хора избират да се занимават с тази дейност.
Целия репортаж вижте във видеото.
Споделете статията
