По време на бомбардировките в Харков, млад художник предоставял убежище в своето подземно студио на гражданите и помагал на децата да се справят с травмите от войната чрез работилници по рисуване. Те се провеждали без прекъсване в продължение на 40 дни, предаде "Гардиън".

Украинският град Харков пострада тежко през последната година. Миналата пролет върху него се изсипаха жестоки ракети и снаряди, които убиха стотици цивилни, взривиха сградата на регионалното правителство и операта, разрушиха жилищни блокове, магазини, училища, църкви и университетски сгради.
След като устоя на руското нападение, градът е в състояние на плахо възстановяване.

В първите дни на февруари 2022 г. художникът Микола Коломиец нямал представа за смъртоносните събития, които се очаквали. Тогава той се е подготвял за изложба.
След бомбандировките в града, той започнал да подслонява граждани от Харков в подземното си студио. Студиото на художника е отбелязано в картата на безопасните убежища, която градските власти разпространили.

"Никой не вярваше, че войната ще започне, въпреки че бяхме предупредени от експертите", казва Коломиец.

Студиото представлява лабиринт от свързани помежду си стаи. В далечината се забелязва един прозорец, който е залепен с тиксо, за да не се счупи стъклото. Всяка повърхност е със следи от стара боя, а стените са облепени с произведения на изкуството. В основната стая е разположена голяма маса, която е отрупана с детски рисунки и книги, в които децата могат да се ровят за вдъхновение - всичко от томове с ботанически илюстрации до произведения на Пикасо и египетски древности.

"Беше малко разхвърляно, така че аз и приятелката ми започнахме да го почистваме, за да сме готови да приемем хора", казва Коломиец.

Хората, живеещи и работещи наблизо, намерили път към студиото включително целият персонал на близък турски ресторант. 

"Те помогнаха много за поддържането на мястото и донесоха много храна.", допълни художникът.

В разгара на обстрела, през март и април, в студиото спят около 50 души. Първият убит цивилен в града е загинал на тяхната улица. Никой вътре не е пострадал. Последният от спящите там напуска през август.

Междувременно Коломиец решава, че часовете по изкуство, които провежда за децата в ателието си не могат да спрат. Заедно със свой колега, художникът решава да отиде до близката метростанция "Исторически музей", където стотици харковчани са спали по време на най-тежките бомбардировки.
Именно тук той започва работа с около 15 деца. В продължение на 40 дни от март до май той провежда уроци по рисуване в метрото.

Коломиец обяснява процеса на работата си. Той започвал да рисува някаква фигура и питал децата каква според тях може да е тя.

"Беше добре да се занимаваш с тази повтаряща се работа, да изключваш мозъка си, да се концентрираш върху шаблоните", допълва Коломиец.

Понякога той оставял материали за рисуване на децата за през нощта, а на сутринта се връщал, за да открие нещо ново - картина на пчела или на око - и те решавали как да включат рисунките в големите произведения на хартия, които се оформяли.

"Децата винаги ни чакаха. Сутрин идваха до върха на ескалатора. Не само децата, но и възрастните. Служителите на гарата се грижеха да бъдат включени колкото се може повече светлини, за да могат да работят ", казва още той.

Рисунките са все още там, по заповед на кмета на Харков. Те са прикрепени към големи колони, които се простират по дължината на перона, а пътниците се разхождат между тях.

Обратно в ателието, Коломиец показва някои от работите, които младите хора правят, откакто метрото се изпразнило от обитателите си и той възобновил редовното си преподаване.

„Преподаването на семинарите е вечно щастие за мен. Наистина изпитвам радост от това.“, споделя художникът.