Свят

Роналд Като от Africanews: Ситуацията в Судан е критична, може да се стигне и до геноцид

От Георги Карамфилов Георги Карамфилов Репортер

Суданските въоръжени сили се съгласиха да удължат хуманитарното прекратяване на огъня с допълнителни 72 часа. Какво се случва в страната и има ли заплаха конфликтът да излезе извън границите ѝ – Роналд Като от Africanews в специално интервю за Euronews PrimeTime.

И така, Роналд, нека започнем разговора си с генезиса на случващото се в Судан. Кои са двамата генерали, изправи ли се един срещу друг, и най-вече, за какво воюва всеки един от тях?

- Благодаря ви за поканата! Става дума за битка за властта между двама генерали, които са начело в Судан от 2019 г. когато дългоуправляващия Омар ал Башир беше свален от поста си след бунтове. Единият от генаралите, Абдел Фатах ал-Бурхан, отговаря за Суверенния съвет, управляващата хунта в страната. Другият е Мохамед Хамдан Дагало, по-известен като Хемедти. И така, както казах, те управляват страната от 2019 г. насам чрез т.нар. Суверен Съвет. Всъщност той не е реално суверен, както името подсказва. По-скоро представлява военна хунта. През 2020 г. се сключи споразумение цивилният министър-председател, който управляваше правителството, да бъде свален от поста си от същите тези Бурхан от Хемедти. Това се случи през октомври 2021 г. От тогова досега те управляваха всички власти. На 25 април обаче Суданските въоръжени сили и паравоенните сили, наречени Сили за бърза подкрепа, водени от Хемедти, се изправиха едни срещу други на улиците в Хартум, в последствие и на други места в Судан.

Това, което виждаме сега, е борба за власт. Борба, която беше в процес на избухване, откакто двамата са начело на държавата.

Винаги е имало разделителни линия между двамата, но тези линии като че ли станаха по-видими през месеците, довели до декември 2021г., когато Международната общност наложи натиск на двамата генерали да дадат властта на цивилни управляващи. И така, те сключиха споразумение, чрез което паравоенните сили щяха да изиграят ролята на цивилни власти в бъдеще. Предложението на Международната област беше Силите за бърза подкрепа да бъдат интегрирани в редовните войски - във Въоръжените сили на Судан. На Хемедти обаче не му допадна тази идея, защото ако тя се реализираше, той щеше да загуби властта си. Именно казано до тук прерасна в кулминацията, която виждаме днес.

Знаем, че паравоенната органзация Вагнер също воюва в Судан. Знаем още, че те обикновено предоставят военна помощ в замяна на природни ресурси. В случая изглежда става въпрос за Силите за бърза подкрепа. Има информация, че Дагало е собственик на златна мина още от времето на Омар ал Башир. В този смисъл, очаквате ли Вагнер да участват в тази криза с обикновени военни сили?

- Вижте, има мнения, че Вагнер и Русия са фактори в случващия се конфликт в Судан. Но това е много опростено казано. Бойните действия, на които сме свидетели сега, е сериозно съперничество за власт между двама мъже. Този конфликт щеше да се случи със или без чужда намеса. Не казвам, че няма външни фактори в настоящата ситуация. Напротив, има и то много. Не е само „Вагнер“. Но щяхме да стигнем до тук и без чуждестранните участници. Да сведем случващото се в момента до Вагнер или Русия, не обхваща цялата картина. Не трябва да забравяме, че за кризата са отговорни Хамдан и Бурхан. Наблюдаваме битка между двама суданци. Мнението, че всичко се свежда до намеса от отвън, единствено помага на двамата генерали. Кризата ще се разреши не от чужденците, а от Бурхан и Хамдан, които управляват от 2019 г. Вагнер и Русия имат интерес към случващото се в Судан, подобно на много други държави също, но те не са определящите в ситуацията.

Иска ми се да ви попитам повече за външните фактори. Къде се намира Запада в този конфликт? Но не само той, но и някои съседски страни, като Саудитска Арабия или Обединените Арабски Емирства например?

- И двете страни, които споменавате- и Саудитска Арабия и Обединените Арабски Емирства, както и други държави разбира се, като Египет например, имат голямо влияние в Судан. Не знам как ще приключи този конфликт. В момента Международната общност, много страни продължават да извършват традиционните си практика, която правят от 2019 г. Международната общност постави двамата генерали Абдел Фатах ал-Бурхан и Мохамед Хамдан Дагало на един и същи пиедестал.

С други думи те не подкрепят нито един от генерали, но всъщност време подкрепят и двамата?

Точно така! Блинкен проведе разговор с Бурхан, но по-късно разговоря и с Хамдан. Когато западни представители посещаваха Хартум преди началото на този конфликт, те се срещаха отделно и с Бурхан и с Хамдан. Тоест те третираха еднакво тези паралелни правителства, двамата паралелни управляващи. Тази практика продължава да се случва и днес. Разбира се, ако този конфликт продължи, една от страните ще бъде избрана по-категорично. Но в момента, двойственността е на лице. Повтарям, опитват да поддържат еднакви взаимоотношения и с двете страни. Не виждаме никакви контрамерки срещу която и да е било от страните.

Да изместим фокуса на това, което разбирам от вас в момента:единственият начин конфликтът да приключи е или и двамата да спечелят, или и двмата да загубят. Но хората, които страдат най-много сега, са цивилните. От българите, пристигнали си от Судан, научихме, че ситуацията в столицата е наистина ужасяваща. Чуваме за хора, които буквално са били застреляни на улицата, а телата им изоставени там с дни. Воиници от Силите за бърза подкрепа ограбват цивилни, а болниците масово са в разруха. Всичко в това в комбинация ни кара да вярваме, че хуманитарната катастрофа е факт. Защото болниците не работят, има убити тела по улиците, а на този фон и Световната здравна организация предупреждава, че лаборатория с опасни елементи, със изключително опасни инфекции, е недостъпна.

Хуманитарната ситуация, специално в столицата Хартум, но и в град Омдурман, е изключително тежка. Както и вие казахте, болниците са пълни с ранени, а персоналът вече е доста изтощен. В болниците няма електричество и водоснабдяване. Картината наистина е хаотична. Западни дипломатически представители напускат, представители на ООН също, а и хуманитарни работници. Судан се намира в много нестабилно състояние още преди 2019 г. когато Омар ал Башир беше свален от поста. От тогава насам, ситуацията в страната става все по-лоша. Много хора са зависими от Програмата за спешно продоволствено подпомагане. Икономиката рухна преди няколко години, така че в момента, в голяма степен, тя се поддържа от хуманитарнатата помощ. Хаосът е огромен. Това е и причината, поради която толкова много хора бягат. Някои намират бягство в Египет, други на Изток към Еритрея. Трябва да се вземе в предвид, че тези хора не бягат само от бойните от действия, но и от хуманитарната обстановка. От липсата на електричество.. Горивото също вече не е налично в големи количества.

Хората се редят с дни на отворените бензиностанции, за да заредят. Повечето пекарни са затворени, а тези, които все пак работят не могат да произвеждат хляб заради прекъсванията на тока. Ситуацията наистина е ужасяваща. И да, както и вие казахте, една от лабораториите в Судан може да попадне в грешните ръце.

Лабораторията съхранява опасни патогени, патогени на морбили и холера, които са били обект на изследване. Ако боевете продължат, лабораторията може да попадне в опасни ръце и никой не може да предположи какво ще се случи- спешни случаи в областта на общественото здраве, може би епидемия. Картина е доста притеснителна. Това е и причината, поради която се полагат и толкова усилия от Международната област. Много страни призоваха успешно за временно и частично спиране на бойните действия между армиите на двамата генерали. Това примирие се спазва, но не изцяло. На някои места, като в столицата Хартум например. На други обаче сблъсъците продължават. Има опасения, Георги, че тези боеве ще се превърнат в племенни. На Судан племенното насилие не й е непознато. Ако си спомните първите години на 2000-та година, тогава бяхме свидетели на много сблъсъци между племена, дори на геноцид. И така, всички се притесняваме в момента. Ако бойните действия се разраснат, може да сме свидетели на много по-голям конфликт с включването и на някои племена. В този смисъл, дори на геноцид.