Борбата с домашното насилие: За проявите му и начина да се спасиш, разказват потърпевши и експерти
Обаятелни - така извършителите на домашно насилие изглеждат в очите на другите. Обществото, обаче, не подозира на какво са способни тези на пръв поглед очарователни хора, когато се приберат у дома. А домашното насилие не е задължитлено да е свързано с удари - може да има най-различни проявления. Изходът от ситуацията, категорични са експерти и потърпевши, е за случващото се да се говори смело и да се търси помощ.
11 жени само от началото годината. 11, които вече ги няма. Това са само част от жертвите на домашно насилие. Но случаите на домашно насилие в различните му форми са много повече.
„Голяма част от насилието, което се упражнява върху жертвите, е психическо. То може да е финансово, сексуално също така“, посочва Велина Владимирова, криминален психолог.
А насилието психолозите казват, че не е като любовта и трудно се разпознава кой е насилникът от пръв поглед. Експертите разграничават няколко профила сред тях.
Параноидните личности са недоверчиви и с течение на времето затварят и останалите членове на семейството и им забраняват да комуникират също така както те избягват да комуникират с другите. Нарцистичните личности - те биха потъпкали другите, биха ги унижавали само за да изпъкнат те като по-знаещи и можещи. Те гледат само себе си.
Като Орлин - мъжът убил Евгения Владимирова. Нейният кръщелник Сава Диков никога не е подозирал на какво е способен Орлин.
„Не е давал образ на какъвто и да е вид агресор. Както има един израз - малко многознайко като човек, който винаги мисли, че е най-умният човек в стаята“, споделя Диков.
Насилниците са хора, за които съседите и колегите казват: "О, той е прекрасен човек!". Защото навън, за другите, те са очарователни, те са обаятелни, те са интелигентни, те са чаровни.
Абсолютно никога не е имало такива намеци или каквото и да е. Просто нормално семейство, което си отглежда детето, и изглежда щастливо.
Истината за насилието зад ключалките на домовете винаги идва внезапно и шокиращо за роднините и приятелите. Често, защото жертвите не са подали сигнал навреме. Даже напротив - опитали са да прикрият следите от синините. А молба за помощ трябва да има веднага. И полицията, и неправителствените организации приемат сигнали и по телефона.
"Къде се случва, как се извършва насилието, какъв е характерът на насилието - физическо, психическо или сексуално. Дали има на местопроизшествието дете", казва Зорница Шуманова, национален координатор по домашното насилие към МВР.
"Обаждащият се намира под сериозен риск и иска да избяга от дадена ситуация - действията са веднага, на момента", категорична е Йорданка Игнатова, ръководител Кризисен център "Вв. Петка" към асоциация „Анимус“.
Ключово е, подавайки сигнала, пострадалият да уточни в колко пряка опасност се намират здравето и живота му. Да не се страхува и да не се срамува от истината за ситуацията.
Много често роднини се обаждат, разтревожени, дори приятели и колеги, понякога, на пострадалата жена, която обаче не е готова емоционално и психически да излезе от ситуация на насилие. Обаждат се и се консултират как могат да ѝ помогнат.
До половин година могат да прекарат жертвите на домашно насилие в кризисен център.
"Най-вече получават сигурно и безопасно място. Второ, разбира се, вещи и храна от първа необходимост, медикаменти. Съпровождаме ги в работата с институциите", посочва Игнатова.
И пострадалите, и експертите подчертават - проблемът не трябва да се премълчава.
"Тези хора не се променят. Думата "извинявай" или купуването на диамантени обици не променя факта, че нещо, случило се веднъж-два пъти, ще се случи още веднъж", посочва Велина Владимирова.
"За тези неща не трябва да се мълчи", категоричен е Сава Диков.
И какво ще се промени след подаването на сигнала, питат много от жертвите и техните роднини.
Обстановката трябва да се види от различни гледни точки, дали имаме данни за извършено престъпление, дали насилието е много сериозно. Това може да се установи на място.
Ако насилието е сериозно - се издава ограничителна заповед. Такава е имал столичанинът, който стреля по бившата си партньорка на работното ѝ място.
„Ограничителната заповед като мярка има своето значение, но тя трябва да бъде строго съблюдавана от органите на реда да видят дали се спазва, защото има много насилници, които я пренебрегват, защото те смятат, че са в правото си да малтретират жертвата“, уточнява Неделчо Стойчев, бивш директор на Института по психология на МВР.
И остава въпросът - какъв е изходът за жертвите? Може ли наистина някой да спре техните насилници? Може ли някой да ги спаси?
Трябва да има изграждане на някакъв механизъм на взаимодействие с тези организации, които подпомагат жертвите задължително да подпомагат на жертвите. Изнасянето на проблема, афиширането му, говореното за него, когато става дума за насилие, е един от начините да се повлияе върху насилника, защото те разчитат на тайната, която обикновено се спазва и по този начин те могат да демонстрират различни социално-приемливи образи във всички положения.
За Euronews Bulgaria Теодор Лазаров.