Свят

SpaceХ е пробив в науката, взривът е нормален при тестовете

От Ани Балджиян Ани Балджиян Водещ

Най-мощната ракета на SpaceХ , създавана някога, се взриви по време на първия изпитателен полет. В 8:33 местно време от частния космодром на компанията на Бока Чика в Тексас.

Капсулата Старшип трябваше да се отдели от първостепенната ракета носител три минути след началото на безпилотния полет, но това не се състоя и тя се взриви.

Илън Мъск предварително предупреди за възникването на проблеми. SpaceХ – обяви излитането като успешно.

Доброслав Димитров, председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и Петър Торнев, управляващ директор на високотехнологичен център коментираха опита пред Euronews.

Доброслав Димитров поясни, че подобна ракета е изобретение с изключителна комплексност, тя е сложно иновативно изобретение, което изисква милиони частици да заработят съвместно, частици, които никога не са работили заедно в реална обстановка. Той настоя, че случаите, в които ново изобретение е постигнало крайната си цел в тестови период са голяма рядкост.

„Изцяло нова технология от огромен мащаб и е съвсем нормално е при тестово безпилотно излитане да се случи подобно нещо. Така се случват пробивите в науката“, каза той.

Ще имаме ли успешен опит до Луната според Вас?

„Надявам се, компании като SpaceX работят основно в тази посока.Колкото повече иновации се появяват в различните сектори – толкова по добре това за икономиката и за науката“, каза Петър Торнев.

Очаква се, че с подобни ракети ще могат да се транспортират и хора до Марс.

"Не само, тава въпрос за изцяло нова космическа индустрия, която е подкрепена със солидни инвестиции вариращи в трилиони долари. Възможностите са огромни от производство в орбита, до добив на ресурси. Това би променило значимо индустрията. Има неща които не биха могли да бъдат произвеждани на земята, а единствено в микрогравитация, тоест в орбита, това са високотехнологични изобретения, приложения от медицината", каза  Доброслав Димитров.

Петър Торнев допълни, че "най-много ресурси се използват при излитането на ракетата и при нейното кацане".

Преди известно време Мъск предупреди, че изкуственият интелект може да ни създаде сериозни проблеми. Брюксел прие закони за контрол на изкуствения интелект.

По думите на Димитров "Ние не можем да спрем това, което се случва и единственото, което трябва и можем да направим е да се адаптираме максимално бързо към възникващите промени.Тази технология се разработва по целия свят и не можем да разчитаме, че тази технологична еволюция ще бъде спряна." 

А според Торнев е "нужно е да бъдат създадени съответни регулаторни мерки чрез които да се създадат механизми за прозрачност, да бъде ясно как се пишат тези алгоритми на изкуствения интелект и по какъв начин те спазват стандарта за защита на личните ни данни".

Смяташе се, че по-ниско квалифицираните професии ще пострадат от това, но сега виждаме, че никой не е застрахован. Появи се информация за 300 милиона работни места, които могат да бъдат засегнати.

"Това поражда критичността на ситуацията. Много хора, образовани и тесни специалисти вярваха, че са в безопасност от технологичниоте промени, те смятаха, че ще бъдат оптимизирани и автоматизирани по-простите дейности. Парадоксът е, че нещата се случват в обратен ред, започват да се автоматизират най-експертните дейности. Трябва да се стремим да развием естествения интелект, като използваме и изкуствения.Той трябва да ни служи като инструмент, който да подпомага нашата работа и дейности.Не трябва да изпускаме контрола и да забравяме, че ние сме тези, които взимат решенията. Изкушаващо е да се отърсим от отговорността, като свободно предоставим избора си на машините. Не бива да допускаме това, ние хората сме способни да чувстваме и усещаме чуждите емоции, машината евентуално би могла да мимикира това, но не може да го копира. Това е от ключово значение. Моят апел към мениджърите на ИТ компаниите е да не автоматизират решенията си в края на деня, а те да бъдат тези, които взимат решения и носят отговорността", коментира Димитров.

Петър Тонев добави, че един от най-ключовите ресурси, с които ние като хора работим е емаптията ни към служителите, отношенията ни в работната среда. Не можем да разчитаме само на изкуствения интелект да взима решенията, важно е да се обградим с хора и да работим в екип, който е добър в това, което прави и помага на мениджърите да вземат по-добри решения и за фирмата и за обществото.